След това се качи на рейса за Бъркли и отдели един ден да обикаля из студентския град: подслушваше разговорите на хората и опознаваше атмосферата. Позавъртя се и в канцелариите на администрацията. Вече не се съмняваше, че студентското поприще изглежда най-перспективно, но в коя специалност? Спомни си, че беше учил океанография, но разбира се, трябваше да го скрие, след като смяташе да започне отначало. Физиката и астрономията, макар и безполезни, щяха да са по-интересни, но ако наистина искаше да открие други от своя вид или да узнае нещо за произхода си, по-важни бяха антропологията и физиологията — при това анормалната физиология.
Разбира се, разполагаше с време за всичките.
Изучи внимателно външния вид, облеклото и поведението на един чистач и когато се смрачи, влезе в една учебна стая и се преобрази. Из залите все още се мотаеха младежи и девойки, но никой не обърна внимание на петдесетгодишния мъж с метла в ръка.
Същата нощ изменчивият проникна в канцеларията, където се приемаха документи, и заключи вратата. Разшири ирисите си, за да може да вижда на слабото сияние откъм прозореца.
В кутията на младата жена, която бе идентифицирал като секретарка в канцеларията, имаше петдесетина писма от кандидат-студенти. Той прочете четирийсет, преди да се натъкне на онова, което му трябваше.
Стюарт Танър, момче от Норт Либърти, Айова, бе пратило благодарствено писмо за одобряването на кандидатурата му, но съобщаваше, че от Принстън са му предложили стипендия, която естествено не можел да откаже. Изменчивият откри документите му в чекмеджето с надпис „Приети“ и ги запамети. Стюарт имаше почти безпогрешно академично досие. От спортовете бе добър само в плуването, което бе съвсем подходящо. Снимката беше черно-бяла, но си личеше, че е блед, нордически тип, русокос и синеок. Докато оглеждаше лицето, изменчивият прецени, че ще трябва да натрупа още десетина килограма.
След като се увери, че на етажа няма никой, изменчивият написа на машината писмо, в което потвърждаваше постъпването си в Бъркли, но отбелязваше, че ще пътува за лятна работа в Калифорния и моли писмата до него да се оставят в пощата на Бъркли, до поискване. След това размени писмата и се измъкна през вратата като съвсем друг човек.
Най-безопасно и сигурно би било да отиде в Норт Либърти и да убие безшумно Стюарт Танър, след това да му прибере документите и да се появи с тях в Бъркли. Но това нямаше да е необходимо. Достатъчно бе да научи повечко неща за Норт Либърти, за да минава за тамошен жител, ако срещне някой от същия край. Стюарт бе израсъл в Айова Сити, така че трябваше да хвърли едно око и там. Изфабрикуването на шофьорска книжка от Айова щеше да е по-лесно, отколкото на двайсетдоларова банкнота.
Изменчивият се бе нагледал достатъчно на убийства в Тихия океан и бе решил, че подобен подход трябва да се прилага само като крайна мярка.
Последната мисъл го накара да се сепне. До съвсем скоро за него убийството на човешко същество не бе по-различно от яденето или променянето на външния вид. Той не изпитваше състрадание или съжаление към своите японски тъмничари, но чувстваше нещо като симпатия към американците по време на събитията в Батаан. Да си жертва сред жертви, изглежда, оказваше известно влияние.
Каквото и да означаваше това, намираше го за странно: нещо изменяше изменчивия. При това промяната бе бавна, почти неуловима. Беше започнала още в лудницата, когато за първи път бе открил, че между отделните хора съществуват понякога непреодолими различия и че неусетно предпочита компанията на едни пред други. А това означаваше, че се бе научил да харесва някои хора.
Стюарт Танър проявяваше наклонност към изучаването на американска литература. Това щеше да е интересно предизвикателство. Може би книгите и изкуството щяха да му помогнат да разбере промените в себе си.
„Какво е това нещо, наречено любов?“ — се питаше в една песен на „Дорси“. Достатъчно бе за начало да разбере какво е „приятелство“.
Изменчивият смяташе да прочита по една книга на ден през септември и да се подготви за заниманията по литература. Като втори предмет би могъл да запише психология и да ходи на лекции по антропология, за което щеше да получи още една бакалавърска степен. След това магистратура и същинското издирване на създания като него.
Разходи се из Бъркли, откри едно денонощно кафене, седна и прочете каталога на курсовете, който бе взел от канцеларията. След това приключи с последната глава от алманаха. Призори се върна на гарата и си купи билет за Девънпорт, Айова — най-близката спирка до Норт Либърти. Тъй като до отпътуването на влака имаше цели три часа, той си купи куфар от близкия магазин и го натъпка с дрехи от „Втора употреба“. В антикварната книжарница избра две дебели антологии на американската литература и няколко парцаливи романчета.