— Като че ли в това има нещо лошо. — Той погледна внимателно събеседника си. — Нов ли си тук?
— Само минавам. Посетих едни роднини.
— Какво, в Либърти?
Изменчивият обмисляше трескаво отговора си. В Норт Либърти живееха само няколкостотин души, Стюарт навярно ги познаваше всичките.
— Не, в Чедър Рапидс.
— Иначе откъде си?
— От Калифорния. Сан Гилермо.
Стюарт въздъхна.
— Винаги съм искал да ида там. Приеха ме в Бъркли, но не получих стипендия. Студент ли си?
— Да, но сега съм във ваканция. — Изменчивият си погледна часовника. — Някакви забавления в Норт Либърти? Трябва да убия няколко часа.
— Смятай, че си ги убил — засмя се Стюарт. — Сладкарница, където можеш да се наливаш до насита със сода. И каменна кариера.
— Какво вадят там?
— Пясъчник. — Той се засмя и посочи с палец останалия зад тях Айова Сити. — От него е облицовката на тукашния Капитолий. Преди да преместят столицата в Демойн.
— И да зарежат такава красота — рече изменчивият в опит да се, пошегува. Момчето го погледна някак странно, но се захили.
— Можеш да удавиш един час в сода. Или да отскочиш до Чедър Рапидс и да пиеш истинска бира.
— И сода става. Обичам малките градчета.
— За Либърти ще са ти нужни пет минути.
Поговориха още малко, като изменчивият предпочиташе да е слушателят.
Слязоха в Норт Либърти заедно с още десетина души. Почти всички се насочиха към главната улица. Докато влизаха в сладкарницата, едно момиче зад тях подметна подигравателно:
— Стюи си има ново гадже.
Стюарт почервеня и след като затвори вратата, промърмори:
— Глупачка!
Интересно, помисли си изменчивият. Възможно ли бе свободомислещият Стюарт да се окаже хомосексуалист, привлечен от екзотичния гост от друг град? Мургав хубавец с тяло, почти идентично с това на Стюарт, поклонник на Маргарет Мийд4.
Седнаха на малка кръгла масичка под блестящите перки на вентилатора. Изменчивият разгледа менюто.
— Какво ще кажеш да си разделим един бананов сладкиш? Едва ли ще се справя сам с целия.
— Съгласен. — Стюарт посегна към джоба си.
— Не, аз черпя. Дошъл съм да изследвам старите заселници на острова.
Стюарт изсумтя.
— Маргарет Мийд няма да открие кой знае какъв материал тук.
— О, напротив. Вероятно населението е колкото на онзи неин остров.
— Да бе, ходим полуголи и се чукаме с когото ни хареса. — И двамата се засмяха.
Появи се келнерът, младеж с пъпчасало лице и бележник. Погледна ги малко смутено.
— Това за къде е, Стю?
Стюарт вдигна книгата.
— За Самоа, Винс. Отиваме там веднага щом свърши училище.
Винс погледна сконфузено изменчивия.
— Да бе, как не! Къде, по дяволите, е Самоа?
— В Тихия океан, в сърцето на пустошта.
— Трепят ли се там?
— Нямам понятие. — Стюарт повдигна вежди към изменчивия.
— И аз. — Всъщност изменчивият бе минал покрай острова на път за Калифорния, докато беше голяма бяла акула, но не бе забелязал сериозно военно присъствие. Все пак по онова време войната все още бе в разгара си.
— Забравих да се представя — изчерви се момчето. — Казвам се Винс Смитърс. Ти не си от, хъм…
— Мат Бейкър — рече изменчивият и му подаде ръка. — Сан Гилермо, Калифорния. — Това предизвика интерес. Изменчивият все още не бе достатъчно опитен в човешките чувства, за да ги чете по лицето, но ревността можеше да познае. — Ще си поделим един бананов сладкиш и аз искам кола.
Винс записа поръчката, погледна Стюарт и попита:
— Ванилова кола?
Стюарт кимна и момчето се върна при щанда.
— Вие двамата май се знаете? — подметна нехайно изменчивият.
— Тук всички се познават. С Винс бяхме съученици, преди техните да го пратят във военното училище. Как се казваше онова гадно място, Винс?
— Божичко, дори не искам да го произнасям. Зарязах го и се върнах да изучавам тайните на банановия сладкиш. За ужас на баща ми.
Докато разговорът между двамата вървеше с променливо темпо, изменчивият ги наблюдаваше като опитен антрополог. Не бяха тъй екзотични като полинезийците, но не по-малко интересни.
Държаха се като заговорници. Вероятно бяха правили нещо забранено заедно, нещо, което трябваше да се запази в тайна. Може би не точно секс, макар че предположението би могло да се окаже и вярно. Дали Стюарт очакваше новият му приятел да се досети за какво става въпрос? Изменчивият имаше сравнително ограничен опит с хомосексуализма от времето, когато го пратиха в лудницата, и то без социалния аспект на общуването, просто се бе харесал на двама пазачи. Имаше и трети, който го навести само веднъж, съвсем за кратко, след което избухна в плач и взе да му обяснява колко съжалява за онова, което е направил. Малко след това напусна работа.
4
Авторката на „Младежки години в Самоа“, 1928, в която се сравняват младежките общества на Самоа и в Щатите и се описва свободата на островните нрави — Б.пр.