Всичко това бе невероятно сложно и объркващо, но изменчивият бе забелязал, че същото важи за онези аспекти от човешките биологични функции, които не са обусловени от рефлекси.
Винс донесе сладкиша и колата на Стюарт и попита изменчивия:
— Не искаш ли и ти ванилова?
Може би пак някаква игра.
— Какво пък, ще взема. Готов съм да опитам всичко в този живот.
Винс кимна. Изглежда, изменчивият бе издържал поредния изпит.
Разделиха сладкиша по средата и му се нахвърлиха едновременно от две страни. Стюарт разказа на изменчивия за стипендията си в Принстън.
— Много приятно студентско градче. Антропология ли избра?
— Не, английска и американска литература. Бил ли си там?
— Веднъж, на гости при роднини. — По-точно цял семестър, докато изучаваше палеонтология.
— Имаш роднини навсякъде.
— Голямо семейство.
Стюарт направи кисела физиономия.
— А моите са в Айова. — Каза го така, сякаш е нещо срамно.
— Не смяташ ли да се върнеш там и да допринесеш за разрастване броя на айовците?
— Не, дори под страх от смъртно наказание. Пък и не харесвам децата. — Той си взе поредното парче сладкиш. — Всъщност, мразя ги.
— Братя и сестри?
— Слава Богу, не. Хлапетата от училището ми стигат.
Изменчивият поглъщаше всичко това жадно. Довършиха сладкиша.
— Е, ще ме разведеш ли из прочутия Норт Либърти?
— Стига да разполагаш с пет минути.
Докато излизаха, изменчивият подаде на Винс един долар и великодушно отказа рестото.
— Червив от пари? — подметна ухилено Стюарт.
— Най-добрият картоиграч в Сан Гилермо.
— Или зарохвърляч? — Двамата се засмяха.
Разходката всъщност им отне десет минути. От центъра Стюарт го поведе по Западна вишнева улица.
— Ето я и моята къща — рече той. — Искаш ли да влезеш?
— Разбира се. Да се запозная с вашите.
Стюарт го погледна втренчено.
— В момента ги няма. Ще си дойдат чак утре.
Изменчивият отвърна на погледа му.
— Аз пък мога да се върна в Чедър Рапидс чак утре следобед. Изпуснах си влака.
Ритуалът на ухажването бе съвсем катък. Стюарт отвори барчето на родителите си и наля две чаши уиски. За изменчивия това бе само химично гориво, но при Стюарт нещата не стояха така.
След като гаврътна своята доза, той улови изменчивия за ръка и го задърпа нагоре по стълбите към спалнята си, която не изглеждаше никак момчешка. Нямаше моделчета или плакати, само стройни редици книги.
Изменчивият нямаше никаква представа как трябва да се държи, така че, след като се озоваха в леглото, Стюарт взе инициативата в свои ръце и му предложи да се редуват. Тъй като изменчивият помнеше болката, която бе изпитал в лудницата, намали диаметъра на пениса си.
Когато всичко свърши и момчето заспа в прегръдките му — похъркваше пиянски, изменчивият анализира получения от него генетичен материал. Имаше проблем с холестерола и щеше да е по-разумно, ако избягваше банановите сладкиши. Вероятно щеше да заболее от диабет. Може би толкова по-добре, че не изпитваше желание да се възпроизвежда.
25.
Апия, Самоа, 2021
Нямаше никакъв начин да опазят случващото се в тайна. Първо, само на километър от тях преминаваше гребен екипаж, който се готвеше за състезание с канута. Бяха чули експлозията при преминаването на лазерния лъч през стената. Всичките трийсет и четирима гребци бяха видели срутването на сградата.
От мястото, където се намираха, нямаше как да видят и обекта. Но лабораторията бе под постоянното наблюдение на мощна телевизионна камера, монтирана от Си Ен Ен на хълма Вайа, издигащ се над залива. Операторът не само бе записал събарянето на постройката, но и издигането и спускането на сияещия метален обект.
Никой в Самоа не знаеше, че само след пет минути във Вашингтон бе проведено спешно заседание, след като бяха измъкнали президента от напрегната игра на покер, за да им помогне да решат дали трябва да изпепелят целия остров. Някой все пак бе тъй благоразумен да отбележи, че не става въпрос за военни действия, а и Самоа не е неприятелска страна. Президентът се вкопчи в този довод и го използва, за да се върне към прекъснатата игра, като заръча на сутринта на бюрото да го чака подробен доклад от събитията.