Едва ли биха могли да преместят 200 000 самоанци само като кажат: „Намирате се в опасност, изчезвайте“. Първо, думата „независима“ в названието Независима Самоа бе предназначена главно за Щатите. Всеки, който искаше да живее под ботуша на Чичо Сам, можеше да хване ферибота за Източни Самоа, известни повече като Американска Самоа.
И второ, оставаше открит въпросът с това къде да ги разместят. Американска Самоа бе отчайващо пренаселена. Нова Зеландия и Австралия бяха спуснали кепенците, след като през изминалия век бяха приели 100 000 самоанци и бяха върнали поне още толкова, когато последните показаха, че възнамеряват да се придържат към традиционния си начин на живот и на новото място.
Другите островни групи се състояха или от непроходими джунгли, или от вулканични планини. Савай имаше 60 000 жители, скупчени в градчетата на обитаемата част на бреговете, и не желаеше нито човек повече. Освен това повечето самоанци бяха дълбоко вярващи и с фаталистични убеждения. Ако Господ е решил да си ги прибере, значи такава е волята му. Щеше да е проява на неуважение, дори светотатство, да изоставят домовете си, пред чиито прагове бяха погребани поколения техни предци. Проучванията на общественото мнение показваха, че дори ако Щатите заплатят цялата сума по преместването, ще се съгласят да заминат не повече от 20 процента.
Що се отнасяше до самите островитяни, те заявиха, че ще е много по-просто, ако преместят обекта. Тази земя не принадлежеше нито на „Посейдон“, нито на правителството на Съединените щати, а бе взета под наем. Семейството, което я притежаваше, можеше да прекрати договора и да ги прогони.
Наложи се Джек да използва цялото си умение на парламентьор в решаването на проблема. Покани на среща старейшините от близкото село и им обясни, че ако ги изгонят от брега, последствията ще са отрицателни и за двете страни. Това щяло да означава, че капитулират пред американския натиск, а и щяло да е нарушение на спогодбата, която гарантирала огромни приходи за селцето. От друга страна, заяви Джек, ако продължавали да им съдействат, в знак на благодарност той щял да ремонтира местното училище и да построи църква.
Нито веднъж не спомена „Посейдон“. Сделката беше с него.
Накрая се уговориха за ремонта на още две църкви и спонсорирането на лятно празненство. Но това, което ги спечели, бе желанието да се надсмеят на американците.
Всъщност официалната позиция на правителството бе „Посейдон“ да си върви, но селото имаше право да взема самостоятелни решения и така натри носа на своите „началници“. Първенството на общинския закон пред този на държавата бе гарантирано в конституцията, включително по въпроси, отнасящи се до поземлената собственост. Старейшините бяха доволни, че могат да потвърдят за пореден път това правило.
Лабораторията бе пострадала толкова сериозно, че на практика трябваше да я построят отново. Куполът над експерименталната зона трябваше не само да осигурява херметична изолация, но и да служи като щит при нов взрив, за което от вътрешната страна под стоманените листове бе облицован с титан. Джек и Ръс бяха единни срещу изразходването на допълнителни средства за защита. Ако обектът решеше да избухне, куполът със същия успех можеше да е направен от картон.
Представителите на НАСА се съгласиха с тях, но уточниха, че двойно подсиленият купол е само предпазна мярка за всеки случай и нищо повече.
Също „за всеки случай“ обектът бе прикачен с дебели метални въжета, закотвени дълбоко под земята. Бяха изчислили силата, която обектът бе приложил при предишното си издигане над площадката, и въжетата можеха да издържат на шест пъти по-голям натиск. Никой от онези, които бяха видели с очите си лекотата, с която се бе издигнал обектът, не би заложил на въжетата.
Сега беше ред на Джейн да поеме нещата в свои ръце. След като опитаха да одраскат, замразят и пробият чуждоземния обект без никакъв друг ефект освен катастрофалния взрив, може би беше време да му поговорят.
26.
Бъркли, Калифорния, 1948
Вторият път в колежа бе по-труден за изменчивия. Океанографията обхващаше познания, които бяха естествени за него, английският и литературата — тъкмо напротив, особено в часовете за напреднали, където попадна благодарение на високите оценки на Стюарт от гимназията. Изменчивият едва изкрета един семестър и побърза да се прехвърли антропология.
Това, също като океанографията, бе естествена наука, изучаваща развитието на човешката раса. Налагаше се обаче да не проявява излишно старание и да се държи както би подобавало на обикновено провинциално момче от Айова с наклонности към литературата, каквито той нямаше.