Изменчивият отново претърпяваше промени. Той никога нямаше да стане пълноценен човек, но беше достатъчно запознат с човешката природа, за да изпитва известни чувства към своите преподаватели. Те, които се опитваха да разберат и преподават науката за човека, сами по себе си бяха оковани — и ограничени — в човешки тела, залепнали за човешката култура като древни насекоми в кехлибар.
Точно в това се състоеше предимството на изменчивия. Каквото и да беше, той не беше човек. От известно време хранеше подозренията, че дори не е роден на Земята.
Няколко месеца преди изменчивият да излезе за втори път на Калифорнийския бряг, пилотът Кенет Арнолд бе забелязал няколко сребристи летящи диска в щата Вашингтон. Хора от повърхността също ги бяха видели.
После дойдоха вълненията покрай катастрофата на един от дисковете край Розуел, Ню Мексико, въпреки че от ВВС заявиха, че ставало въпрос за метеорологичен балон. Но вярата в „летящите чинии“ продължи да нараства.
По време на първата година от следването на изменчивия в Бъркли пилот от Националната гвардия катастрофира при опит да прихване НЛО, както бяха започнали да ги наричат. Въздушните сили създадоха специална програма за разследване на случаи с НЛО.
Изменчивият четеше с интерес всички подобни съобщения във вестниците. Както и следваше да се очаква, специалистите от ВВС излязоха със становище, че не съществуват никакви НЛО и се касае за естествени, природни феномени. Въпреки това нямаше съмнение, че изследванията в тази насока тайно продължават, но обществото се държи настрана с цел да се избегнат случаите на „масова истерия“. Подмяташе се също така, че много от съобщенията са предизвикани от търсещи лесна слава репортери или хора с нестабилна, лесновъзбудима психика.
Повечето преподаватели на изменчивия също се придържаха към обяснението за „масова психоза“ и естествени феномени, но затова пък студентите бяха на друго мнение. Те смятаха, че правителството се опитва да държи всичко под похлупак.
Имаше изобилие от книги и списания, посветени на тази тема, но изменчивият ги намираше за твърде повърхностни, макар да бе сигурен, че на Земята има поне един извънземен. По времето, когато военните създадоха своя по-късно прочут проект „Синя книга“, изменчивият вече се интересуваше от съвсем други неща.
Той се ровеше из легенди и древни писания в търсене на сведения относно същества, които могат да променят формата си, или за хора, за които се смята, че са били неуязвими, безсмъртни. Както следваше да се очаква, легендите за това бяха много повече от достоверните сведения, заровени сред архивите на времето и скрити зад завесата на непотвърдени разкази.
През първата ваканция изменчивият напусна Бъркли и отиде да се срещне с неколцина заподозрени — двама мъже, които сменяха кожата си всяка година като змиите, и жена, която твърдеше, че може да си вади костите през отвори в кожата. Жената се оказа измамница, а мъжете бяха съвсем обикновени хора, с някои кожни отклонения. Единият успя да смъкне кожата на ръката си за около седмица и я предостави на изменчивия, като изсъхнала ръкавица.
И тримата бяха човеци. Но изменчивият от самото начало бе прикривал умело неземната си природа, какво пречеше и други да постъпват така.
Понякога му хрумваше да пусне във вестниците съобщение от вида: „Смятате ли се за принципно различен от останалите хора?“, но познаваше достатъчно добре човешката природа, за да си помисли, че някой би се заинтригувал от подобен въпрос.
Дори не му хрумна, че същество като хамелеона би могло да потърси подателя на това съобщение с намерението да го убие. Всъщност той дори не смяташе, че може да умре.
27.
Форт Белвоар, Вирджиния, 1951
Хамелеонът също следеше с интерес историите за НЛО, но за разлика от изменчивия, той се приближи към източника на информация.
Беше прекарал хиляди години в различни армии, последната от които бе фашистката, през Втората световна война. Корейската война не го привличаше с нищо особено и затова хамелеонът се насочи към Пентагона, където постъпи на работа като чиновник четвърти клас Патрик Лукас. След като се озова там, се поогледа и скоро успя да се премести в проект „Синя книга“.
На новото място си осигури повишение по най-директния начин — когато в службата постъпи един млад офицер, ерген и самотник, хамелеонът изучи внимателно досието му, запозна се с него още първия ден, посети го насаме в апартамента и го уби. След това извърши в банята доста груба и повърхностна аутопсия, колкото да се увери, че офицерът е човешко същество, защото не беше изключено и друг като хамелеона да е привлечен от проекта.