Идеята е да се създаде матрица, правоъгълник, състоящ се от квадратчета, които да изградят разбираема картина, ако част от квадратчетата съответстват на 1 и са оцветени в черно, докато останалите (съответстващите на 0) са бели. Нещо като частично запълнена кръстословица.
За да има смисъл във всичко това, е необходимо да се знаят размерите на правоъгълника. Най-лесният начин е като се излъчва информацията по една линия, съответстваща на страна, на определен период, с паузи между линиите. Следва продължителна пауза и повторение на същото послание с цел неговото потвърждение.
Това естествено би отнело много време. Ето защо Дрейк предлага дълга поредица от нули и единици, стига да съществува някакъв начин да се уточни колко от тях ще оформят всяка от страните.
Отговорът естествено се крие в простите числа. Всеки чифт прости числа, умножени едно по друго, създават число, което не може да се получи от който и да било останали чифтове. Числото трийсет и пет се получава само от пет, умножено по седем, и всеки достатъчно умен чуждоземец би схванал смисъла на поредицата от единици и нули
и би получил следния правоъгълник:
Разбира се, правоъгълник с размери пет на седем би могъл да се изобрази и по този начин:
което, можем да се надяваме, няма да е някоя обида на неговия език.
Разликата между реда и хаоса е очевидна при достатъчен брой празни места. Примерът на Дрейк се състои от 551 знака, които създават изображение с размери двайсет и девет на деветнайсет. Естествено то не изобразява някоя дума на английски, а е по-скоро груба схема на двукрако същество и диаграма на неговата слънчева система, заедно с някои допълнителни сведения, а именно, че става въпрос за въглеродна форма на живот с височина трийсет и една дължини на вълната и че на планетата съществуват седем милиарда подобни индивиди — както и три хиляди колонисти на съседната планета и още единайсет изследователи на следващата.
Посланието, което Джейн възнамеряваше да прати на обекта, се базираше на същите принципи, макар че бе малко по-сложно, тъй като приемникът отстоеше на сантиметри от предавателя, а не на светлинни години. То започваше със същите аритметични и математични уравнения, прехвърляше се към схема на ДНК, продължаваше с дигитално представяне на Айнщайновата Теория на относителността, снимки на различни хора, една фуга на Бах, картина на Хокусай, изобразяваща Фуджияма, и Вермееровата „Момичето с перлената обеца“, в черно и бяло.
Излъчването на сигнала отне около петнайсет минути. Като го фокусираха върху различни части на обекта, преминаха през всички честоти от микровълни до рентгенови лъчи и накрая дори използваха механично потропване върху повърхността. Разбира се, нямаше никакъв начин да предвидят какъв може да е отговорът. Може би обектът им отговаряше по начин, който не бяха в състояние да разберат, като им казваше нещо от рода на „Млъкнете и ме оставете на мира!“ Логично бе да се очаква, че ще отговори със сходен сигнал на дразнителя — светлина и звук, в двоичен код.
Разбира се, може би това бе просто глупава машина, способна единствено да се грижи за собствената си безопасност и нищо повече.
След две безрезултатни седмици Джейн започна да се обезкуражава. Покани Ръс и Джек в „Платната“ за вечеря и обсъждане на стратегията.
Двамата пристигнаха малко преди да започне бурята. Залязващото слънце бе кървавочервена топка на хоризонта, белезникавата пелена на дъжда се стелеше над залива. Нямаше светкавици, нито гръмотевици, само набиращ сила порой.
— Още един прекрасен ден в рая — въздъхна тя.
— Извънземното не се ли обади? — подсмихна се Джек, след като седна.
— Посрещнаха го с „изчакайте на телефона“.
Появи се келнерът с менютата. Джек отказа своето и поръча бутилка вино.
— Е, какво мислиш? — попита я Ръс.
— Не зная. — Тя си наля кафе от един сребрист термос. — Според мен е време да преминем към етапа със симулация на различни планетарни атмосфери. Ако реагира на някоя от тях, ще изпробвам отново алгоритъма на Дрейк. — Сръбна от кафето. — Както казваш, Ръс, обектът може би спи или се намира в нещо като летаргия. И ако успеем да пресъздадем условията на неговата планета, ще е по-склонен да общува с нас.