Джейн потрепна, когато вятърът запрати към тях фини водни пръски.
— Келнер! — Джек се надигна, посочи една маса навътре и докато вземе термоса на Джейн и чашите за вино, на нея вече палеха свещите.
— Лично аз съм готов да проявя още малко търпение — заяви Джек, след като премина през ритуала с опитването на виното.
— Проблемът не е в търпението. — Тя постави ръка върху чашата си. — Струва ми се, че сме стигнали максимално далеч в тази посока.
— От самото начало знаехме, че играта ще е всичко или нищо — посочи Ръс. — Достатъчно бе онова сияещо чудо да мигне и можехме да сме… — Повдигна вежда и отпи от чашата.
— Да, така е — съгласи се тя. — Но не сме. Какво пък, преминаваме към следващия етап.
— И започваме от първото квадратче, така ли? — попита Джек. — Меркурий?
— Можем да започнем откъдето искаме — рече Ръс. — Меркурий поне ще е лесен. Само горещина и вакуум.
— А по-нататък?
Той погледна Джейн.
— Акустични сигнали. Ще продължим да предаваме нашето съобщение върху повърхността на обекта. Но ако ни отвърне по същия начин, няма как да го чуем във вакуума.
— Можем да изпънем жица до него — предложи Джек. — Като детски телефон с конец и две празни консерви.
— Само че как ще го прекараме през стената, без да повлияем на трептенията?
Джек сви рамене.
— Няма да го прекарваме. — Разпъна салфетката и извади химикалка. Нарисува квадрат в квадрат и свърза вътрешния с външния чрез пружина.
— Схващате ли? Вътрешният квадрат, в който опира изпънатата жица, ще действа като говорителчето при старите телефони. Ще вибрира по такъв начин, че ще имитира трептенето на обекта.
— И въпреки това няма да можем да го чуваме — рече Джейн.
— Да, но ще го виждаме. Ще начертаем мрежа в квадрата и ще насочим към нея камера.
— Трансформациите на Фурие — кимна одобрително Ръс.
— Патешка супа — рече Джек.
— Нямаме патешко — отвърна келнерът. Беше се надвесил над рамото на Джек. — Мога да ви предложа супа от миди или пилешка с гъби.
Ръс го погледна и осъзна, че не се шегува.
— Добре, за мен супа от миди и печени машимаши.
— За мен същото — обади се Джейн.
— Обичайното — поръча Джек.
— Холестерол със сос от холестерол — засмя се Джейн.
— Червено ще пиеш ли?
— Предпочитам джин. Добре изстуден.
Келнерът кимна и си тръгна. Ръс изимитира акцента му:
— Сър, не можем да ви гарантираме, че ще оцелеете след това ядене. Самоанските крави носят паразити, за които в Западния свят няма названия.
Джек се засмя и наля двете чаши.
— Значи Меркурий и след това се прехвърляме на Марс? Вакуум с малко въглероден двуокис. После Венера и газовите чували.
— Страхотно име за рокгрупа — рече Ръс.
— Титан? — попита Джейн. — Европа?
— Има логика — одобри Ръс. — И след това малко открит космос, 2,8 градуса над абсолютната нула. Вероятно е прекарал доста време в подобна среда.
— Чакайте малко. — Джейн измъкна лаптоп от чантата си, отвори го, извади антената и написа няколко думи. — Да действаме методично. Започваме с меркурианска атмосфера.
Преминаха половината слънчева система, преди да се появи вечерята, и приключиха с шери и сирене и стройна програма. Щяха да оставят обекта по пет дни във всяка от симулираните среди, като отделяха от един до четири дни за преходите.
— Горещ Меркурий, студен Марс, адска Венера, студено-отровен Титан, арктическа Европа, после Юпитер: течен водород и хелий под огромно налягане и ветрове със скорост 150 метра в секунда, всичко това подхранвано със свежи дози метан и амоняк.
Джейн отпи от шерито и отново прелисти програмата.
— Нещо не ми дава мира.
Джек кимна.
— Шлюзовите помещения…
— Не. Ами ако това нещо ни разбере погрешно? Ако сметне, че го нападаме?
Ръс се разсмя нервно.
— А мислех, че аз тук съм антропоморфът.
— Ако отново подскочи, само че по време на юпитеровата симулация…
— Ще е по-страшничко от бомбардировка — отвърна Джек. — Ще изравни всичко наоколо. И ще ни чуят в Американска Самоа.
— Във Фиджи — уточни Ръс. — И Хонолулу.
29.