30.
Апия, Самоа, 2021
Решиха, че ще е благоразумно да построят противоударна стена между лабораторията и острова, преди да започнат експериментите с планетарна симулация. Ако юпитеровата симулация избухнеше, пак щяха да я чуят във Фиджи, но поне нямаше да изравни Апия със земята.
Стената бе дебела три метра в основата, стесняваше се до един метър на върха и височината й достигаше десет метра. Представляваше дълъг 150 метра полукръг, отворен към морето. Наеха местни художници да я изрисуват откъм сушата, но дори след това пак дразнеше неприятно окото. Заради нея старейшините успяха да изврънкат допълнително училищен автобус и два витража за методистката църква.
В случай на експлозия цялата сила, която би трябвало да се насочи към вътрешността на острова, щеше да се отрази в стената и вероятно да я разруши.
Но до Юпитер имаше още много месеци. Според първоначалния план трябваше да започнат с Меркурий, но техниците настояха да бъде Марс. Двама от тях, Наоми и Моше, ходиха до Флорида, където получиха модифицирани скафандри на НАСА и прекараха няколко седмици в обучение за работа с тях. Сега можеха спокойно да се озоват в марсианска атмосфера и да работят вътре. Меркурий бе много по-близо до предела, скафандрите щяха да издържат в подобна среда съвсем кратко време. Логично бе експериментът да се провежда под пряк човешки контрол.
И така, през първите няколко дни Наоми и Моше обикаляха своя десетакров „Марс“, проверяваха изолацията за утечки и контролираха дейността на сензорите и средствата за комуникация в почти напълно симулирана среда.
„Почти“, защото атмосферното налягане бе снижено до една стотна от това на морското равнище и в газовата смес нямаше никакъв кислород, само въглероден двуокис и следи от азот и аргон. Вътре се поддържаше температура от минус сто градуса Целзий, която на определени периоди се покачваше до двайсет и шест градуса — имитираше марсианския екватор през лятото. Светлината бе приглушена и розова, с изместване към ултравиолетовия спектър.
След като разрешиха всички проблеми с атмосферата в лабораторията, Джейн се зае да повтаря триминутното съобщение: предаваше го по акустичен и светлинен път, на радио– и микровълни и от видима до ултравиолетова светлина. Не прибягнаха само до гама– и рентгенови лъчи от опасения постъпката им да не бъде възприета като агресия.
Като следваха предварително начертания план, започнаха с радиовълни с дължина един метър и стигнаха до една десета от метъра, за да преминат към микровълни от един сантиметър и така нататък до ултравиолетовите сигнали.
Обектът понасяше спокойно атмосферата на Марс, но не реагираше по никакъв начин и след време те изсмукаха разредената газова смес и се прехвърлиха към горещия вакуум на Меркурий. Ослепително изкуствено слънце пълзеше през „небосвода“, а посланието на Джейн продължаваше да се върти отново и отново, потропваше, премигваше и подсвиркваше в ад от 600 градуса по Келвин, достатъчно горещ да разтопи олово.
Но Меркурий бе като място за излет, сравнен с Венера. Прехвърлиха се от другата страна на противоударната стена и напомпаха помещението с въглероден двуокис, деветдесет атмосфери при температура 737 по Келвин. Както вече бяха наблюдавали с Меркурий, температурата на обекта се покачваше със същия темп, с който и околната. Отговорът на посланията на Джейн бе неизменен — мълчание. Върнаха бавно температурата и налягането до тези на Самоа, топличко за северноамериканци и фатално студено за венерианци.
Част от апаратурата вече бе пострадала от екстремните условия, същото можеше да се каже и за човешкия компонент. Ето защо отделиха няколко дни за ремонт на машините и почивка на хората: разходиха се до съседния остров Саави.
След като посетиха прословутите исторически бомбени ями, напомнящи за Втората световна война, не им оставаше друго, освен да се разхождат по брега. Някои отидоха да погледат как се играе на крикет и дори пожелаха да опитат. Джейн помоли една възрастна женица да й покаже как се оцветява традиционната дреха сиапо и прекара няколко следобеда в това занимание, заслушана в хипнотизиращия грохот на океанския прибой. Опитваше се да освободи ума си от всякакви мисли. Понякога успяваше.
Бяха настанени в прочутия хотел „Сафуа“, който всъщност се състоеше от десетина бунгала, построени около централно фале, място за среща, където непрестанно се предлагаха разхладителни напитки и лека закуска.