Ръс и Наоми играеха шах, а останалите ходеха да слушат изпълненията на една местна група, която смесваше модерна музика с традиционни самоански мотиви. Опитаха се да научат всички да танцуват местни танци, но с ограничен успех, като се изключи — за всеобща изненада — Джек. Той смотолеви, че докато бил в армията, служил известно време в Хавай.
След три дни дойде съобщение, че резервните части и новата апаратура са пристигнали и инсталирането ще приключи до идната сутрин. Качиха се на малкия самолет и отлетяха за Апия — фериботът бе спрян заради вълнението в океана. Муезе, един от самоанските техници, бе изкопал голяма дупка в пясъка на плажа зад противоударната стена и бе изпекъл вътре увито в палмови листа прасе. Джек донесе бира и покани всички на празненство преди началото на следващия етап. Нямаше кой знае каква причина да празнуват, нито такава, която да ги накара да откажат.
Малко преди залез-слънце Муезе изрови прасето и прекара половин час в разфасоване. С настъпването на вечерта запалиха прожекторите, което наруши донякъде романтичната атмосфера.
След като се нахраниха, извадиха китари, хармоники и бамбукови свирки и засвириха ирландски, уелски и популярни американски песнички. Ръс и Джейн седяха настрана, с шише изстудено бургундско, увито в мокра кърпа.
— И какво ще правим — попита Ръс, — когато приключим с Юпитер, а все още нямаме резултати?
Тя повдигна рамене.
— Предполагам, че ще преминем към по-агресивни действия. Джек сигурно има някои идеи. Виждам, че не е от онези, които се предават лесно.
Ръс допи чашата, но не си наля още.
— Той има нещо повече от идеи. Дойде предложение. От Китай.
— Нищо не ми е казвал.
— Така де. Зная само защото бях в офиса, когато машината го дешифрираше. Нямаше как да ми каже да не гледам.
— Чакай да позная. Искат, да потопят нашата малка находка в чоп суей5.
— Не позна. А и чоп суей е американска измишльотина.
— Зная. Та какво е всъщност?
— Готови са да участват във финансиране на проекта за извеждане обекта на орбита. Предлагат четири от техните ракети носители „Великият поход“.
— И след като го изведем на орбита?
— Ще вземем горе и големия лазер, предполагам. За да опитаме със сто процента, далече от Земята.
Тя поклати глава.
— Напомни ми да се скрия някъде, когато това нещо увисне над нас.
— Струва ми се, че той може да бъде разубеден. Това би означавало да приеме пари от правителството. — Ръс напълни отново чашите. — Но трябва да измислим нещо друго.
Джейн погледна замислено лабораторията.
— Бихме могли да го пратим в бъдещето.
— Първо трябва да построим машина на времето.
— Имах предвид да почакаме. Ще го обиколим с висока ограда и ще оставим науката да напредне достатъчно, за да се справи с тоя костелив орех. — Отпи от виното и примижа. — Да замразим проекта за десет, петдесет, сто години.
— Дотогава Джек ще умре.
Тя кимна.
— Както и всички ние.
31.
Вашингтон, 1974
Хамелеонът реши да се задържи на едно място и да натрупа богатство. И преди бе забогатявал, главно по време на войни, но не и като заможен капиталист, което му се струваше интересно.
Засега поддържаше образа на скромен чиновник, който отиваше на работа всяка сутрин, изпълняваше задълженията си като послушен служител и след това се прибираше в ергенската си квартира, вероятно за да гледа телевизия и да чете. Не проявяваше интерес към жени и повечето от колегите му го смятаха за обратен.
Донякъде бяха прави. Нощем хамелеонът сваляше десетина килограма от теглото си, подмладяваше се и сменяше костюма с нещо шарено и фриволно. След това излизаше на среща или да потърси нов източник на доходи.
Имаше трима богати приятели, които го обсипваха с „подаръци“ срещу известна дискретност и някои „услуги“, и изкарваше дори повече от това, като се запознаваше с мъже и ги обираше след секса. Понякога, когато се съпротивляваха, се налагаше да ги убива, но обикновено бе достатъчно да ги заплаши с разкритие. Предпочиташе да ги остави живи, за да може да се възползва по същия начин от тях след месеци и с променен външен вид. През седемдесетте във Вашингтон тъкмо се оформяше голяма гей среда и хамелеонът плаваше в нея като кораб в свои води.
Самият той не правеше разлика между секса с мъже и жени. От жените обаче изкарваше по-малко пари, докато като проституиращ гей се хранеше в най-добрите ресторанти, винаги на чужда сметка.