Седемдесетте и осемдесетте години бяха благотворни за стоковия пазар, поне що се отнася до консервативните инвеститори, и всички пари, които хамелеонът изкарваше от секс и изнудване, отиваха право при неговия брокер. След първия спечелен милион той също стана брокер, като смени една фалшива самоличност с друга.
Ако трябваше да бъде измерен с мерилото на човешките амбиции, хамелеонът нямаше никакви планове. Той наблюдаваше с интерес как разни хора забогатяват или губят парите си в рамките на един сезон, превръщат се от избуяла растителност в тор за други успели.
Постепенно хамелеонът стана най-богатото същество на света, въпреки че богатството му бе разпръснато сред стотици идентичности и в хиляди сметки. Разпали две малки войни само за да експериментира и спечели и от двете, макар и не толкова добре, колкото от наркотици и търговия в интернет.
Заряза бизнеса в интернет малко преди първия голям срив и след това, вместо да се възползва от натрупания капитал, го замрази за десетина години. Все щеше да изникне нещо ново.
Може би парите щяха да му помогнат в това, в което небе успял с упоритост и постоянно дирене — да открие някой като себе си. Хората вече не представляваха предизвикателна плячка.
32.
Мелбърн, Австралия, 1997
През 1997 изменчивият се премести в студентското градче Гипсленд на университета „Монаш“ и прекара там четири години, след като бе спечелил двойна стипендия по морска биология и биотехнология. Мелбърн му харесваше, но най-много време прекарваше във водата, където едновременно беше обект и субект на изследванията си и се наслаждаваше на по-прясна риба от тази, която предлагаха и в най-реномираните суши ресторанти.
Академичните му занимания бяха безупречни и когато приключи в „Монаш“, той прие нова стипендия от университета „Джеймс Кук“ в Куинсланд, където през следващите четири години защити магистратура и докторска степен по морска биология: специализира (както следваше да се очаква) „поведенчески реакции на морските обитатели“.
С току-що получената докторска степен постъпи в Австралийския институт за морски науки, където се зае да изучава „дяволските дупки“, рибарско название на калните дупки край рифовете, в които често се губят големи рибарски мрежи. Макар и на много километри от брега, те се оказаха извори на прясна вода от подземни източници — естествен процес с пагубно действие върху структурата на рифовете, тъй като в прясната вода се съдържаха химически торове от обработваемите земи, които подхранваха алгата и привличаха рибите. Рибарите пазеха в тайна местонахождението на „дупките“ заради огромните рибни пасажи край тях — понякога големият улов си заслужава една-две изгубени мрежи.
Изследването на този феномен даде възможност на изменчивия да се види как изглежда като голяма бяла акула. Институтът използваше подводни камери за наблюдение на рибната популация и един следобед изменчивият отиде да огледа този район, превъплътен като акула. Улови в яките си челюсти кутията със стръв, предназначена да привлича по-дребни риби, и я строши, като мяташе възбудено опашка заради странния метален вкус. Получи се страхотен филм, който скоро обиколи океанографския свят и се превърна в малка сензация по времето, когато изменчивият се появи в човешки облик в лабораторията.
„Грозна гледка“ — възкликна той, след като прегледа записа, но колегите му възразиха: „Не, красива е! Все пак това е акула“. Всъщност целта на изменчивия бе да анализира вкуса на океанската вода в близост до „дяволските дупки“, който се оказа малко по-кисел от обичайното. Разликата в далечна перспектива щеше да се отрази зле на кораловите покрития, но засега привличаше повече риби и планктон и така до по-едрите представители на хранителната верига, които пък радваха рибарските корабчета.
Всъщност „дяволските дупки“ бяха един от факторите за прогресивното разрушаване на Големия бариерен риф, което щеше рано или късно да повлияе както на туризма, така и на риболова в района. Изменчивият ги превърна в главна тема на своята работа и тъй като, за разлика от останалите изследователи, можеше да се спуска долу и да ги изучава в естествена среда, разполагаше с огромно преимущество — успяваше да подуши зараждането на нови „дяволски дупки“ много преди да привлекат вниманието на хората. Като използва този „продуктивен“ анализ и в други области, той установи връзка между рибарските зони в близост до брега и формирането на „дяволски дупки“ и успя да предскаже по научен път появата на нови дупки.