Собственикът вече го очакваше. Беше възпълен, със спокойни маниери, и го отведе до стаята му. През следващите няколко часа, докато се преструваше, че спи, изменчивият провери какво има в електронната поща на истинската Рей Арчър и дори й позвъни, като се извини, че е сгрешил номера, след което излезе да се любува на изгрева.
34.
Апия, Самоа, юни 2021
Изменчивият предполагаше, че ще срещне известно забавяне заради годишнината, но не очакваше да се изправи пред непробиваема стена.
— Опитайте вдругиден — каза му пазачът, след като се свърза с някого по телефона. — Може да мине цяла седмица, преди да успеят да ви приемат. — „Рей“ попита защо, но пазачът само поклати глава зад дебелото стъкло. — Разбира се, ще покрием загубите ви за хотела. В момента обаче тук е истинска лудница. Защо не се разходите из града?
Изменчивият обаче бе чул ясно гласа, който даваше нареждания на пазача по телефона. Знаеше, че това е гласът на Наоми — помнеше го добре от сателитните разговори. Вълнението в него му подсказваше недвусмислено, че е закъснял. Беше се случило нещо важно.
Върна се до града и си купи летни дрехи, с които да смени официалния си костюм. Продавачката му показа как се завързва шал лавалава и той добави към него пъстра синя риза, която навсякъде другаде щеше да се нарича „хавайска“. Пищни обици и огърлица от морски раковини допълваха цялостната картина.
Самоа всъщност бе извоювала независимостта си на първи януари, но тъй като това бе международен празник, благоразумно бяха решили да преместят датата за юни. Изменчивият крачеше в мрачно настроение из града. Да се разходел!
Навсякъде песни и танци, които навярно щяха да се сторят забавни и интересни на обикновените туристи. Празненство, което за него нямаше никакъв смисъл. Гонки с канута, конни надбягвания и шарени дрехи.
Като се възползва от външния си вид и чара си, изменчивият се запозна с двама от ветераните, които навярно наближаваха деветдесетте.
Единият бе съхранил изненадващо бистър ум и ясни спомени, особено за войната, която очевидно мразеше. След Втората световна война бе участвал и в Корея и не изпитваше никаква симпатия нито към този конфликт, нито към следващия във Виетнам.
(Дължеше оцеляването си на една случайност. Японското военно командване се бе отказало в последния момент от нападение срещу Самоа и единствената среща с врага бе при обстрел от японска подводница, навлязла случайно в залива.)
Старецът не знаеше нищо за проекта „Посейдон“, но бе чул, че всичко е започнало при издирване на потънала подводница. Още един повод да избухне в ядни проклятия срещу никому ненужното дрънкане на оръжия в различни части на океана.
На следващия ден отново отказаха да приемат Рей със същото обяснение — всички били прекалено заети. Изменчивият се прибра в хотела и започна да търси в мрежата откъслечни сведения с надеждата да сглоби цялостната картина на онова, което ставаше зад кулисите на „Посейдон“.
Някои от предположенията бяха доста чудновати, като например, че цялата тази история е разработка на ЦРУ или дори на извънземни, опитващи се по този начин да съобщят за присъствието си на човечеството.
Изменчивият вероятно бе единственият, който виждаше зрънце истина в последното предположение. Но всъщност грешеше.
На острова имаше двама извънземни.
35.
Паго Паго, Американска Самоа, юни 2021
Апия бе твърде малка и пренаселена, за да може да убива на воля, а хамелеонът скучаеше. Излезе от работа няколко минути по-рано, взе такси до малкото летище „Фагали“ и се качи на самолета в шест. В дванайсетместния самолет се бяха натъпкали шестнайсет пътници, но четирима от тях бяха деца, седнали в скутовете на майките си. Полетът щеше да трае само четирийсет минути, но четирийсет дълги друсащи минути в тясно помещение с врещящи и повръщащи деца можеха да накарат и най-уравновесения човек да се замисли за убийство. Хамелеонът се развличаше, като си припомняше различни „подвизи“ от миналото.
На летището в Паго Паго все още бе нетърпимо горещо, а в града бе дори по-лошо. Почти половината от жителите на Американска Самоа работеха в консервната фабрика за риба, която изхвърляше отпадните си продукти в залива и добавяше нетърпима миризма към тропическата горещина.
За щастие с настъпването на мрака откъм морето повя бриз. Хамелеонът слезе на брега в търсене на плячка. Районът на изток от фабриката, наричан Тъмната страна, щеше да е най-подходящ. Той хлътна в една странична уличка и се появи в облика на сбръчкан пакистански моряк.