Първите два бара бяха твърде празни, за да му осигурят забавление — вътре имаше само неколцина пътешественици от яхтите на малкото пристанище. Шумът и викове го привлякоха към една кръчма на име „Сбогом, Чарли“. Двама високи мускулести самоанци си разменяха обиди на няколко езика. Барманът ги наблюдаваше изплашено и прибираше с трескави движения бутилките и чашите. Останалите посетители зяпаха сцената с безразличие. Вероятно такива неща тук се случваха непрестанно.
Хамелеонът седна на единственото свободно място на бара и размаха двайсетдоларова банкнота. Барманът се приближи към него, без да откъсва поглед от двамата.
— Да?
— Бутилка бира и голямо уиски — поръча той с отчетлив пакистански акцент. Барманът го изгледа за миг и прибра банкнотата.
Върна се без ресто, с топла бира и чаша, по която се виждаха мазни отпечатъци. Наля в нея два пръста уиски от шише без етикет.
— Тези двама господа ощипани ли са?
— Вероятно. — В Американска Самоа най-разпространената дрога бе метамфетамин, или накратко „лед“. Хората излизаха от него в мрачно настроение, понякога агресивни, или „ощипани“, както им казваха тук. Това често завършваше с прояви на насилие.
Хамелеонът гаврътна уискито на две яки глътки, смъкна се от стола и се приближи до двамата, като се поклащаше пиянски. Спря.
— Ей, вие! — каза високо, но те не му обърнаха внимание. — Ей, вие двамата! Що не вземете да млъкнете!
— Прав си, братче, майната им — подкрепи го някакъв пиян американски моряк във внезапно настъпилата тишина. Двамата извърнаха подпухналите си очи към дребничкия пакистанец — беше почти с една глава под тях. Единият се наведе напред и замахна да го зашлеви.
Хамелеонът избягна удара, сграбчи мъжа за китката, извъртя се и го повали на колене. Продължи да извива, докато рамото на нещастника не изпука като откъсната пилешка кълка. Мъжът падна на земята и се загърчи от болка. Хамелеонът го накара да млъкне с два свирепи ритника в главата.
Столовете на бара изпопадаха с трясък и повечето посетители се дръпнаха назад. Остана само пияният американец, който бавно изръкопляска.
— Мръсно дребно паки — процеди през зъби другият самоанец и извади нож с дръжка метален бокс.
— Спрете! — кресна барманът. — Излизайте навън!
— Ами добре. — Хамелеонът се обърна и тръгна към вратата.
По-късно свидетелите твърдяха пред полицията, че всичко се случило твърде бързо, за да успеят да го проследят. А всъщност самоанецът докосна пакистанеца по рамото и той се обърна.
И извъртя ножа на самоанеца и му каза: „Та“. Самоанецът продължаваше да стои, загледан в голямото алено петно, което бе разцъфнало на ризата му. Миг по-късно през отвора се подаде вързоп от кървави черва, които увиснаха до коленете му, и той тупна мъртъв на пода.
Никой не видя кога пакистанецът си е тръгнал. Когато изтичаха на вратата, навън нямаше никой освен един старец с въдица на пристана.
На сутринта полицията откри телата на две проститутки. И двете носеха белези от душене, но бяха издъхнали от мозъчен кръвоизлив, след като главите им са били удряни една в друга.
Малко след изгрев-слънце намериха по миризмата и пакистанския моряк, мъртъв и гол, в една странична алея. С това случаят бе приключен.
По това време хамелеонът вече летеше със самолета за Апия — в много по-добро настроение.
36.
Апия, Самоа, 2021
Третата сутрин бе ясна и тиха и изменчивият взе шнорхел, маска и плавници и се спусна до морския резерват „Палоло“, който бе само на километър по пътя. Беше оформил около тялото си бански костюм, скромен според американските стандарти, но носеше също и шала лавалава, за да не оскърбява чувствата на местните. Никой не му обърна внимание, с изключение на сънената касиерка, която му подаде билет между прозевките.
Беше по време на прилива. Изменчивият си сложи ненужната маска, шнорхела и плавниците и се гмурна в добре познатата среда.
В плитчините между брега и рифа го посрещна причудлива неземна сцена — тук имаше огромна подводна ферма за гигантски миди, хиляди на брой. Изменчивият усети, че устата му се пълни със слюнка, докато си представяше вкуса на крехкото месо. Взе една мида, втвърди зъбите си и строши черупката — възхитително.
Рифът беше невероятно красив — пъстроцветен лабиринт от живи корали, но не той бе целта на изменчивия. Когато го заобиколи от външната страна, вълните се усилиха и отгоре се чу тътенът на прибоя. Като напъваше мишци срещу силните течения, той откри пролука в кораловата бариера и се шмугна през водовъртежите.