Отвън морето бе по-спокойно. Изменчивият се спусна към дъното, смъкна леководолазната екипировка и я затисна с камъни.
Колко бързо можеше да се преобрази в акула?
Отне му дванайсет мъчителни минути, но вероятно това бе нов рекорд. Някъде по средата го навести рифова акула, почти колкото него на ръст, обиколи го няколко пъти, сбута го с нос и изглежда, реши, че каквото и да е, това странно нещо не става нито за ядене, нито за съешаване, след което се отдалечи. Морските обитатели не хапеха често изменчивия, но всеки път, когато се случваше, бързаха да изплюят непознатото вещество.
Той избра образа на акула-чук заради по-добрата видимост и преплува няколко километра на юг, където беше брегът с лабораторията на „Посейдон“. Не беше трудно да го открие, достатъчно бе да следва странния метален вкус, различен от всичко, което бе изпитвал досега. Оказа се, че е от тръбата, през която изтича охлаждащата течност на реактора.
Докато я приближаваше, си помисли, че тръбата може да се окаже полезна. Ако я запушеше, колко време щеше да измине, преди реакторът да загрее и да се самоизключи? Или да избухне.
Огледа зоната на взрива, поне тази част, която се намираше под водата, защото не му се искаше да привлича внимание. Шестметрова акула-чук може да е странна гледка в плитчините край плажа. Чуваше пляскането и виковете на децата и за миг се изкуши да се появи наблизо и да завърти опашка — колкото да им даде материал за развълнувани разкази пред приятелите, но се отказа.
Нищо чудно целият залив да се следи с камери. Най-добре бе да се държи като объркана риба, която по случайност е доближила брега. Акулите са любопитни и непредпазливи.
Сякаш в отговор на тази мисъл чу бумтенето на мощен мотор, приближаваше се. Изменчивият се обърна и заплува към дълбините.
Лодката се оказа доста бърза. Застигна го още докато бе на плиткото. Чу се оглушително „бум!“ и харпунът прониза напълно тялото на акулата точно под главата.
Моторът незабавно намали обороти и някой се зае да тегли въжето. Изменчивият позволи да го издърпат на половината разстояние, след това се преобърна наопаки — акулите-чук се отличават със своята сила и пъргавина — и заплува с максимална скорост.
Въжето се опъна и зад гърба му долетя изплашен вик и плясък. Отново споходен от желание да се забавлява, изменчивият описа кръг и се понесе към лодката, забавян единствено от стърчащия в тялото му харпун. Мъжът бе все още във водата, когато голямата акула го удари с нос по крака.
Някой от борда стреля два пъти с едрокалибрен пистолет, но пропусна целта. Изменчивият се извъртя под лодката, отхапа голямо парче вкусно фибростъкло и се понесе към дълбоки води. Щом се скри от поглед, преустанови драматичното, но напълно излишно кървене и разшири временно долното отвърстие на раната, за да може харпунът да се измъкне навън. Накрая заплува на север, като се придържаше към дълбокото.
Чудеше се дали тези хора го бяха последвали от страх, или от алчност. Вероятно бе второто — харпунът и пистолетът говореха, че са тръгнали на лов за акули. Перките му щяха да се продадат за солидна сума, преди да се превърнат в супа — още една причина за изчезването на едрите акули в океана.
Маската, шнорхелът и плавниците си бяха на мястото, под камъка. Отне му нови десет болезнени минути да се превърне отново в млада жена и трийсетина секунди да секретира материал за бански костюм. Беше изгубил незабележимите два сантиметра от ръста си заради раните. Щеше да улови няколко дребни рибки по пътя, за да ги навакса.
Прекъснаха го по средата на тази проста задача. Тъкмо бе доближил една едра риба и разширяваше устата си, за да може да я глътне наведнъж, когато чу човешки глас.
Момичето от касата бе на стотина метра, на самия край на рифа, викаше му и махаше с ръка. Той пусна рибата, намали отвора до обичайните размери и заплува към нея в човешки облик и маска, вдигната на челото.
— Вие ли сте госпожица Рей? — попита момичето.
— Рей Арчър — отвърна изменчивият и се изправи на около метър дълбочина.
— Господин Уейд смяташе, че ще сте тук. — Господин Уейд бе собственикът на хотела. — Каза, че ви звънели от лабораторията и заръчали да идете там в единадесет. Наближава десет.