— Смятате ли да се върнете към научната работа? — попита неочаквано Ръс.
— Продължавам да следя периодичните издания, най-вече „Астрономична мисъл“ — отвърна изменчивият предпазливо. — Интересът ми към астрономията не е намалял, особено към звездните купове и формации. — Той осъзна, че говори донякъде като преподавател, но в края на краищата бе работил и като преподавател, макар тези хора да не го знаеха. А също като джудже и като проститутка. — Но ще ми е трудно да се захвана отново с учене. Твърде дълго време посветих на работата. — Трийсет и една от последните деветдесет и четири години, ако се броеше времето, когато беше акула. — Но самата мисъл, че може да става дума за извънземни същества! Никога не съм се занимавала с тази проблем, освен докато карах курс по радиоастрономия. Дори нищо да не излезе, ще е много вълнуващо, а и ще ми даде полезен опит.
Сътън и Джейн се спогледаха.
— Виждам, че сте в течение на нещата, с които сме се занимавали през последните няколко месеца.
— А, да, опитите със симулиране на планетарна среда. Четох за това в „Нова“, там се описваше симулацията на Венера. Невероятно!
— Да, така е… — Ръс сплете пръсти. — Това, което ще ви кажа, е тайна. Светът скоро ще научи, но ние все още сортираме материала и го анализираме. Надявам се, че можете да пазите тайна?
— Разбира се.
— Защото… получихме отговор от обекта.
Изменчивият даде израз на поредица психологически рефлекси, които в случая отразяваха и неговото душевно състояние: разширени зеници, ситни капчици пот на челото, рязко поемане на дъх.
— По време на юпитеровската симулация?
Джейн кимна.
— Отначало помислихме, че е грешка. Знаете ли, че използвахме определена константа като фактор за преминаване от една честота към друга?
— Да, това беше много интересно.
— Обектът повтори съобщението, по-точно първата половина от него, с честота десетократно по-висока от нашата.
Изменчивият кимна.
— Значи познава числата.
— Познава нашата десетична система — поправи я Ръс.
— Отначало решихме, че е грешка при предаването — каза Джейн. — Случи се в акустичната фаза, при смяна на съобщенията. Извършва се с малко чукче с автоматично задвижване. Отговорът, десет пъти по-бърз, бе предаден по средата на съобщението.
— Бил е записан и игнориран — добави Ръс. — Един от нашите техници, Мюси, го сметнал за нещо като ехо или фон — случвало се е и преди, — но след това осъзнал, че идва от обекта.
— По това време вече бяхме преминали на инфрачервени лъчи — продължи Джейн и показа с ръце дистанцията между обхватите. — Но се върнахме в акустичен режим и изпратихме обратно забързания сигнал, който бяхме получили. Отговори ни с дълга поредица, цели дванайсет минути.
— И какво каза?
Ръс поклати глава.
— Нямаме представа. Нито следа, по която да тръгнем. Едно е сигурно — сигналът не е хаотичен.
Изглеждаха привидно спокойни, но изменчивият долавяше туптенето на сърцата им. Джейн продължи, мереше внимателно думите си.
— Човек би си помислил, че едно разумно същество би отговорило в същия код. — Изгледа хубавата млада жена внимателно, сякаш за да й каже: „Ето го и самия изпит“. — Защо според вас не го е направил?
Изменчивият мълча по-дълго, отколкото му се налагаше.
— Позволете да прибягна до Скалпела на Окам6 — не е разбрал, че първата серия е код. Отвръща като папагал. Но второто „съобщение“ — ускорено десетократно… ми се струва много по-интересно. Може би съществото, което е отговаряло, има десет израстъка. Нека ви попитам нещо. Опитахте ли със Зипфов анализ? Шанънова ентропия?
Джейн и Ръс се спогледаха, Наоми се засмя.
— Зипф-кривата е минус едно — отвърна Ръс тихо, — така че отговорът не е случаен шум. — Делфиновите сигнали и човешкият език генерират крива от минус първа степен, каквато не може да се прояви случайно.
— Шанъновата ентропия малко ни изплаши — продължи Джейн. — Тя е от двайсет и шеста степен.
— Брей! — възкликна изменчивият с нарастващо вълнение. Човешките езици имаха девета степен на сложност. Този на делфините се оценяваше като четвърта. — Какво, да не би да е създал собствена версия на посланието на Дрейк?
— Точно на това се надявахме — отвърна Ръс, — но сигналът не отговаряше на първото изискване — двете прости числа, които ще ни укажат размерите на информационната матрица.
6
Скалпелът на Окам — наричан още Бръсначът на Окам, разпространено наименование на принцип за опростяване в науката, съгласно който от множество теории, обясняващи даден феномен, трябва да се избере най-простата. По името на английския философ Уилям Окам (1285–1349). — Б.пр.