— С което възможностите ни почти се изчерпаха — призна Джейн, но я гледаше внимателно.
Изменчивият издържа погледа.
— Ако предполагате, че матрицата ще е със същия размер като вашата или ще е продукт на две прости числа. Но очевидно не е така.
— Не съвсем — обади се Ръсел. — Накрая установихме, че става въпрос за три прости числа, умножени едно по друго. Което значително покачва залозите.
Джейн кимна, наведе се напред и опря лакти на масата.
— Знаете ли, нашата организация има съвсем хлабава йерархия. Накратко, Ръс и Джек Халибъртън определят политиката, а останалите сме изпълнители. На работно ниво всичко е доста хаотично. Но ние го предпочитаме така.
— Не сме като компания, където ти дават задачи и определят срокове. Работим предимно на тъмно и се уповаваме главно на интуицията си.
— Дори възрастни хора като мен и Ръс знаят, че образованието и опитът могат да пречат на интуицията. Когато наемаме хора на вашето ниво, се очаква, че колкото и рутинна да е работата, ще разчитаме и на собствения ви принос. Жената, която може да заместите, подаваше чудесни идеи и някои от тях свършиха добра работа.
— Защо реши да ви напусне? — попита изменчивият.
— Дъщеря й се разболяла. Възможно е да се върне, но засега нещата не изглеждат така.
— А междувременно ни трябва някой като вас — добави Ръс. — Надявам се, че не сте… оф, глупости говоря. Но жената преди тази, която ни напуска сега, се оказа бременна.
— Не мога да имам деца — отвърна изменчивият и добави наум: „Освен чрез сливане“. Изчерви се и докосна устните си.
— Не искахме да ви обиждаме — каза Джейн и изгледа строго Ръс.
— Разбира се, че не. — Ръс изглеждаше като човек, който отчаяно се нуждае от папка, в която да се зарови. Вместо това втренчи поглед в дъното на празната си чаша.
— О, не съм чувствителна на тази тема — успокои ги изменчивият. — Закони на биологията. Опростяват ми живота. Та, ако получа работата, с какво точно ще се занимавам на този етап? Не ми изглежда да работя газова хроматография или спектроскопия.
— Да, тези неща не са на дневен ред, поне засега. В биографията ви се споменава криптография.
— Учила съм и съм чела малко по въпроса. — Доста всъщност, но това беше в един друг живот. Когато изучаваше програмистика в Масачузетския технологичен институт.
Джейн чукна с молив бележника си.
— Не го видях в досието.
— Посещавах лекциите неофициално. Курсовата ми ръководителка беше строга — щеше да ме убие, ако разбереше, че се занимавам с това, вместо с диференциални уравнения.
— Звучи ми познато. — Джейн се усмихна.
— Може да е било за добро — каза Ръс. — Защото ми се струва, че тъкмо с това ще се занимавате при нас.
— При анализа на постъпващата от обекта информация се разделихме на две групи. Едната, тази, в която ще бъдете и вие, ще се опита да дешифрира съобщението. Другата ще изпраща до обекта серия от усложнени послания, заедно с повторение на първото. Това е групата на Джейн.
— Всичко ще става в рамките на компанията, нали? Без намесата на правителството.
— Абсолютно. Каквото и да правим, ще бъде за просперитета на компанията. Дано усилията ни не идат напразно.
— Ако бяхме в Щатите — заговори Джейн, — правителството можеше да се намеси, с обяснението, че става въпрос за защита на националните интереси. Но тук те не могат да предприемат почти нищо. Джек дори е самоански гражданин.
— Имате екип от НАСА обаче — посочи изменчивият.
— Аз съм от него — отговори Джейн. — Използвахме скафандри на НАСА, както и военен лазер, заради който стана онзи инцидент. Но споразумението с тях е точно определено и служителите от НАСА са нещо като волнонаемни.
— Което означава, че ще получат дял от печалбата, ако всички успеем — обясни Ръс, — и никой няма да получи нищо, ако изтече информация. Да не говорим за глутницата адвокати, които ще се спуснат в този случай и ще ги оглозгат до кости.
— Подобна клауза ще има и във вашия договор. — Джейн отново чукна с молива по бележника си. — Е, какво пък, мисля, че ще ви вземем. Трябва само да ви одобри и Джек, който рухна от умора преди няколко часа и няма да е във форма до утре сутринта. Но по принцип с кадровите въпроси се занимаваме двете с Наоми.
— Значи да чакам на телефона?
Ръс поклати глава.
— Островът не е голям. Ще ви намерим.
— Можете да бягате, но не и да се скриете — засмя се Наоми.