За частици от секундата компютърът откри, че са идентични с други отпечатъци, от база данните на ЦРУ. От Централното разузнавателно управление благодариха на щатската служба и казаха, че поемат нещата.
Всички работещи в проекта „Посейдон“, без да знаят, бяха дали отпечатъците си на един самоански мияч на чинии, вербуван от ЦРУ. Когато в Управлението узнаха, че съществуват две Рей Арчър с еднакви отпечатъци, едната от които работи в свръхсекретен научен проект, настъпи истинска лудница.
На вратата на истинската Рей позвъни полицай и след като се извини любезно, поиска да вземе нови отпечатъци, тъй като старите й били изтрити.
Истинската Рей Арчър бе приятно изненадана, че държавни служители я посещават у дома, вместо да я викат в града, но й се щеше да я бяха предупредили по телефона, тъй като изглеждаше ужасно.
Хубавичкият офицер обаче не даваше пукната пара за външния й вид, също и жената в колата, която я снима с мощен фотоапарат.
Събраните данни бяха откарани в Лангли, в една сграда, която не се отличаваше с нищо особено на външен вид, където набързо сформиран екип от агенти се опитваше да разбере какво точно става и какво трябва да се предприеме.
Разполагаха с няколкоминутен запис на Рей Арчър, майка на тризнаци, и освен това с шест снимки на друга Рей Арчър, лабораторна асистентка в Самоа. Поне на външен вид двете много си приличаха — красиви жени със смесено американско-японско потекло. Това, че притежаваха сходни черти и фигури, не беше толкова необичайно — необяснимото идваше от идентичните пръстови и ретинови отпечатъци. Това означаваше, че жената в Самоа е шпионин от нов и непознат тип, вероятно клонинг.
Но кой би си направил труда да клонира Рей Арчър и с каква цел?
За всеки случай агентите разпитаха и в други учреждения, за да се уверят, че никога и при никакви обстоятелства Рей не е била вербувана да работи за правителството. Информацията в компютъра би могла да бъде променена по някакъв начин, но не и пръстови отпечатъци, взети от чаша и сравнени с други, също получени по директен способ.
Агентите нямаха търпение да приберат Рей Арчър и да й зададат някои въпроси.
39.
Апия, Самоа, 15 юли 2021
Изменчивият бе заинтригуван и озадачен от промяната в отношенията на хората към Рей. Някои, изглежда, я смятаха за безсрамна манипулаторка, или може би за нимфоманка. Много от мъжете се радваха за Ръс, старото куче, и таяха прикрита завист. Рей не носеше грим, нито предизвикателни дрехи, но повечето мъже я бяха белязали още от самото начало като „страшна мацка“. Повечето я бяха виждали по бански и знаеха, че на прекрасно оформеното й дупе е татуирано изгряващо слънце.
И мъжете и жените обаче не се и съмняваха, че тук не става въпрос само за секс. Начинът, по който го поглеждаше тя и как той я гледаше, начинът, по който се променяха гласовете им, когато разговаряха един с друг…
След „дъждовния“ ден повечето служители се върнаха на работа с подновен плам. Имаше и такива, които не бяха успели да се възползват от почивката — може би бе ударил часът да повикат на помощ правителството.
Правителството и без това бе готово да се намеси, но не в разшифроването.
Двама агенти на ЦРУ — преструваха се на младоженци — бяха запазили за цяла седмица луксозния ъглов апартамент в „Аги Грей“. Четирима други агенти държаха по една от останалите стаи. Бяха долетели до Американска Самоа с военнотранспортен самолет, след което бяха взели ферибота за Апия, за да избегнат евентуалното тършуване на багажа.
Седми агент, белокоса възрастна жена, нае стая в хотелчето, където се бе настанила Рей Арчър. Още на другия ден, час след като камериерките приключиха с почистването, стаята на Рей бе претърсена щателно.
Претърсването и наблюдението не дадоха никакви резултати. По природа подозрителен, изменчивият се стараеше във всичко да наподобява човешко поведение. Хранеше се, пиеше и екскретираше на определени интервали и всяка нощ прекарваше по осем часа на тъмно в леглото. Това, че анализираше 31433 единици и нули, вместо да спи, оставаше незабелязано за външния наблюдател.
На три пъти Рей се прибира рано сутринта, след като бе прекарала нощта със своя шеф. Това отхвърляше възможността за директен подход, а именно да се явят в „Посейдон“ и да им разкажат всичко, което знаят за тайнствената служителка. Дори да се оставеше настрана фактът за сексуалната й връзка с един от ръководителите на проекта, само това, което знаеха за Джек Халибъртън, бе достатъчно да поувехнат надеждите им за сътрудничество с американските специални служби. Джек бе използвал най-безкомпромисно ресурсите на Военноморския флот, за да събере група талантливи учени, след което ги бе привлякъл извън флота и бе прекратил взаимоотношенията си с доскорошната си служба. Той дори вече не беше американски гражданин.