Другият възможен подход — да отвлекат жената от улицата или от стаята й — имаше известни преимущества, но агентите нямаха представа, че ще е по-лесно да „отвлекат“ тежък танк „Пауел“. Тъй като нямаха юрисдикция за действие на острова, предпочитаха засега да не привличат излишно внимание. Използваха примамка, при това косвена.
Ръс бе оставил визитната си картичка в една кутия, от която веднъж месечно се теглеше томбола с награда уикенд за двама в „Аги Грей“ — в ъгловия апартамент или в президентския. Той спечели ъгловата стая в уикенда, след като младоженците си тръгнаха.
Агентите знаеха, че рано или късно ще си имат работа с Ръс. Бяха готови да действат директно.
Съществуваха три възможности — единият или другият да пристигне пръв или да се появят заедно. Последното бе най-малко вероятно, тъй като двамата все още се стараеха да са дискретни. Но групата на ЦРУ бе готова за всяка от трите възможности, също както и за четвъртата — да не дойде никой.
Ако пръв се появеше Ръс, трябваше да му дадат някакво обяснение.
Но първа дойде жената.
Изменчивият влезе в дневната, хвърли чантата си на леглото и влезе в банята да си оправи прическата. И чу странен шум откъм хола — един мъж постави дървен клин под процепа на външната врата и същевременно друга врата се отвори и затвори.
Изменчивият излетя обратно в хола и се сблъска с мъжа и жената, които бяха влезли от съседната стая.
— Не си създавай главоболия — каза мъжът. — Знаеш защо сме тук.
— Вие ми кажете — отвърна машинално изменчивият, докато обмисляше различните възможности.
— Ти не си Рей Арчър. Но тъй като приличаш по твърде много неща на нея, трябва да си клонинг или нещо от тоя род.
— Нямам представа за какво говорите!
— Току-що разговаряхме с Рей Арчър, която е в Пасадена. Ти си друго лице.
— За кого всъщност работите? — попита изменчивият.
Жената повдигна рамене.
— За американските тайни служби.
— Юрисдикцията ви не се простира дотук.
— Искаме само да ви зададем няколко въпроса.
Изменчивият се пресегна и вдигна чантата.
— Не. — По средата на разстоянието до вратата чу приглушен звук и една стреличка се заби в гърба му. Изменчивият посегна към нея — прояви необичайна гъвкавост — и я извади. Имаше пластмасови крилца.
Мъжът стискаше нещо, което приличаше на детско пистолетче.
— От това не се умира — каза той. — Само ще те позамае.
Изменчивият огледа внимателно стреличката, подуши я и я разклати до ухото си.
— Останало е малко вътре.
— Не е нужно голямо количество… — Агентът изстена, пусна пистолета и падна на колене. Стреличката стърчеше от шията му, забита дълбоко, право в сънната артерия. Той успя да я измъкне, но коленете му поддадоха и той се просна на пода и крайниците му затрепериха конвулсивно.
— Трябва да внимаваш, когато си играеш с това — укори го изменчивият, натисна дръжката, но вратата беше залостена. Чу тихия шум от търкане на метал в кожа и с три бързи крачки се озова върху жената, преди тя да насочи автоматичния си пистолет. Дръпна ръката с оръжието настрана и чу изпукването на скъсано сухожилие или строшен пръст, преди пистолетът да гръмне, почти безшумно, към стената. Сега оръжието бе у него.
Жената изкрещя от болка и иззад вратата към съседната стая изскочи дребен мъж, въоръжен с къса двуцевка. Изменчивият отскочи настрана тъкмо когато първият ударник щракна. Горещата струя мина на сантиметри от лицето му. Той посегна към пушката и вторият изстрел му откъсна ръката от рамото.
В настъпилата оглушителна тишина, със струяща от зейналата рана кръв, изменчивият вдигна пистолета и го опря между очите на дребния мъж.
— Бум — рече той и после захвърли пистолета. Обърна се, прекоси с две крачки помещението и се хвърли през прозореца на балконската врата. Тупна на терасата сред дъжд от натрошени стъкла, претърколи се през перилата и се строполи пред входа на хотела.