Ръс бе на половин пресечка по-надолу и бе вдигнал глава при звука от изстрела. Видя някой да пада от стаята, да се удря в паважа, да става и да хуква по улицата; от мястото на откъснатата ръка шуртеше кръв.
Изглеждаше като човек без лице, или с нахлузен на главата чорап. Ръс потърка очи.
Непознатият пребяга през уличното движение — с един скок се озова върху преминаващата отсам кола, със следващия върху покрива на движещата се в обратна посока, скочи на отсрещния тротоар, прехвърли се през ниската ограда на пристанищния парк, затича се с бързината на олимпийски спринтьор между изплашените хора, метна се върху каменната стена на вълнолома и изчезна във водата зад нея.
Първите, които дотичаха след него на вълнолома, видяха само вълнички в спокойната вода на залива. А после въздухът се разцепи от воя на сирените.
Изменчивият се притаи на дъното на пристанището, в сянката на един танкер. Започна да се превръща в риба, колкото се може по-бързо, преобразуваше кости, стави и сухожилия, мускули и вътрешни органи в издължената страховита форма на рифова акула. Остави на дъното само окървавените дрехи, като примамка.
Метаморфозата почти бе завършила, когато чу плясъка от гмурването на водолазите. Пое дълбока глътка топла солена вода, примесена с дъх на дизелово гориво — колко вкусно! — и се отправи с мощни движения на мускулестото си тяло към открито море.
Един полицейски хеликоптер координираше издирването в пристанището, но биноклите и сонарите не откриха нищо освен рибни пасажи и изхвърлени на дъното отпадъци. Имаше и две по-едри акули, едната вероятно изплашена от хеликоптера.
Ръс така и не бе познал в окървавения беглец жената, която обичаше. В първия миг си помисли, че се е озовал на снимачна площадка — над хотела имаше филмова компания и може би използваха „Аги Грей“ за някоя от сцените. Продължи към хотела, като клатеше объркано глава.
Всички на рецепцията говореха развълнувано по телефоните си. Двама полицаи с извадени пистолети вече тичаха нагоре по стълбите. Докато Ръс ги изпровождаше с поглед, до него застана непознат мъж и попита:
— Ръсел Сътън?
Беше нисък, мускулест и миришеше някак странно. На барут?
— Кой сте вие?
Мъжът му показа удостоверението си.
— Кенет Суонуик. Агент на ЦРУ.
Ръсел поклати глава.
— Нищо не разбирам.
— Рей Арчър е шпионин. Ние…
— Това да не е някакъв филм?
Бе ред на агента да го погледне сконфузено.
— Какъв филм?
— Същият, който снимат на вълнолома.
Мъжът си пое въздух.
— Не, не е филм. — Вдигна удостоверението си отново. — Използвахме лотарията за примамка. Знаехме, че Рей Арчър е шпионин, и искахме да я заловим, без да подозира.
— О, я стига! Зная, че не е никакъв шпионин. — Но в съзнанието му започваше да се прокрадва подозрение.
— Бяхме готови да я отведем и разпитаме, но тя уби един от агентите ни, рани друг и скочи от балкона.
— Не може да е била тя! Някой, който прилича на нея?
— Точно за това става въпрос. Мисля, че ще можем да го докажем.
— Чакайте малко. — Ръс посочи вратата. — Значи това е била…
— Не знаем коя е била. Твърдеше, че е истинската Рей, и наистина приличаше на нея. Чак до отпечатъците на пръстите.
— Но…
— Но истинската Рей Арчър си е в Калифорния. Срещахме се с нея. Тя заяви, че не знае нищо за тази история, и мисля, че можем да й повярваме.
Към тях се присъедини красива жена с пребледняло лице. Дясната й ръка беше превързана.
— Това ли е господин Сътън?
— Да — отвърна Суонуик. — Но е малко объркан.
— Все едно ние не сме. — На ръст бе колкото Ръсел и го фиксираше от същата височина с големите си сиви очи. Зениците й бяха свити от обезболяващото. — Аз съм Анджела Смит.
— И вие ли сте агент?
— Следовател.
— Значи това не е филм?
— Щеше ми се да е. Тогава щях да си седя на последния ред и да хрупам пуканки. — Обърна се към Суонуик. — Ти поеми полицията. От Централата ни пращат адвокат. — Отново се обърна към Ръсел. — Познавали сте Рей Арчър по-добре от другите тук. Имали сте интимна връзка с нея.
Той кимна предпазливо, после поклати глава.
— Вижте, невъзможно е да го е направила тя. В никакъв случай.
— Може и да не е била тя — побърза да отвърне Суонуик. — Но който и да е бил, е доста опасен и на свобода.