Тя въздъхна, кимна замаяно и се изхлузи неуверено от столчето.
— Ще те заведа на един купон и ще те запозная с някои хора. Обаче искам да се грижиш за мен, нали?
— Какво значи това?
— Значи сто долара.
— Ще видим — отвърна той, улови я за рамото и я побутна към вратата. — Става, ако съм доволен.
Минаха няколко пресечки по крайбрежната улица и влязоха в някаква тъмна пряка. Момичето спря при една тойота, по която имаше повече ръжда, отколкото боя, и отвори със скрибуцане вратата на шофьора.
— Качвай се.
— Ще можеш ли да караш? — Вратата откъм изменчивия отказваше да се отвори. Тя се наведе и я бутна отвътре.
— Да бе, да. Качвай се.
В купето миришеше на мухъл и марихуана.
Двигателят, поне два пъти по-възрастен от шофьорката, запали чак на третия опит. Излязоха на пътя. Момичето караше прекомерно предпазливо, типично за внимателните, но пияни шофьори. Колата криволичеше.
— Искаш ли аз да карам? — предложи той. Не се страхуваше, че ще умре, а по-скоро да не привлече вниманието на полицията.
— Не… толкоз е забавно. — Тя въртеше волана неуверено нагоре по един виещ се път, същия, който водеше към имението на Стивънсън. Стараеше се да задържи колата върху бялата лента и понякога дори успяваше.
Подминаха Валайма и навлязоха в гориста местност без къщи.
— Гледай за оранжева лента откъм твойта страна — рече тя, след като забави до пешеходна скорост. — Вързана на дърво. Ниско долу.
— Ето я — рече изменчивия, преди да се сети, че момичето не вижда толкова добре в тъмното.
— Къде? Нищо не виждам. — Тя се наведе към предното стъкло и десните колела заораха в чакъла. Изправи кормилото и едва се размина с летящ насреща им мотоциклетист.
— Повярвай ми, наистина я видях. — След стотина метра фаровете осветиха светлоотразителната оранжева лента и момичето отби по черния път след дървото.
— Ей, орлов поглед имаш! — В мрака пътят едва се различаваше и изменчивият остана нащрек. Уцелиха няколко дупки, толкова дълбоки, че водата от локвите опръска страничните стъкла, а момичето си блъсна главата в тавана и избухна в налудничав кикот.
Най-сетне стигнаха при къща в западен стил, с оскъдни светлини, едва проникващи през спуснатите щори, и десетина коли, паркирани на макадамовия паркинг отпред. Освен таралясници като този на момичето имаше и съвсем нови коли, две таксита и една лъскава лимузина.
Прекалено много хора, помисли си изменчивият. Трябваше да е внимателен.
Къщата бе съвсем нова. Бизнесът очевидно вървеше добре.
Момичето натисна звънеца и вратата се отвори едва-едва. Висок черен мъж я разглеждаше през процепа.
— Ти ли си, Мо’о? Имаш ли пари?
Тя посочи изменчивия с палец.
— Тоя има достатъчно.
Мъжът премести поглед върху изменчивия.
— Що да ти вярвам?
— Няма защо. Не познавам никой тука. Малката обеща да ме заведе при хора, дето имат дрога.
— Купуваш или продаваш?
— В момента купувам.
— Да ти видя парите. — Блесна фенерче. Изменчивият отвори портфейла и прокара пръст по банкнотите. Мъжът промърмори нещо и вдигна светлината към лицето му.
— Какво пък, ще рискувам. — Отвори вратата. — Но ако се окажеш ченге, ще очистим семейството ти пред очите ти. А после и теб.
Изменчивият сви рамене.
— Не съм ченге, а и нямам семейство. — Прекрачи прага, но мъжът спря момичето.
— Имам пари — замънка тя. — Той има пари.
— Сто долара — каза изменчивият, извади от портфейла две петдесетачки и й ги подаде.
Мъжът позволи на парите да сменят притежателя си, но продължи да запречва вратата.
— Върви си у дома, Мо’о. Не искам да си имам повече ядове с твоята матай.
— На двайсет и една съм и тя е кучка.
— Пияна си. Иди да се наспиш в колата.
— Да, чакай ме в колата — каза изменчивият. — Ще ти дам още сто долара, като получа това, за което дойдох. — Тя се отдалечи, като мърмореше недоволно и се клатушкаше.
Обстановката бе като на привършил купон, когато никой не иска да се прибира у дома. Петдесетина души стояха, седяха или лежаха. Една голяма маса бе затрупана с напитки, храна и пепелници. Въздухът бе посивял от цигарен дим. Изменчивият долови мириса на скъпи пури и на хашиш. Никой не пушеше хероин, но затова пък навсякъде се виждаха спринцовки, три бяха поставени в кана с бистра течност на бюфета.