Помещението изглеждаше недовършено. Стените бяха прясно боядисани и облепени с плакати на туристически компании. Нова евтина мебелировка, разхвърляна хаотично.
— Е, какво да бъде за теб? — попита чернокожият.
— Хашиш — отвърна изменчивият и си припомни времето, когато бе опитвал за първи път тези неща. — Да имате „черен въглен“?
— Мечтай си. Повечето тука пушат само „лилав“. Изменчивият поклати глава.
— Значи нищо от Мароко. Азиатският какъв е?
— „Червен“ и „златен“. Но струва скъпичко.
— Една кесийка „златен“. Колко?
Мъжът каза 250 и изменчивият ги отброи.
Взе кесията и един стъклен чибук и се намести в сгъваемо кресло в ъгъла, откъдето можеше да наблюдава цялата стая.
Хашишът имаше интересен вкус. Гореше бързо, вероятно заради примесите. Малко асфалт?
Изменчивият търсеше човек, който да изглежда, сякаш е привикнал да живее охолно, но напоследък щастието го е загърбило. За предпочитане да не е местен — една трета от мъжете спадаха към тази категория.
Най-добре беше да е американец, така щеше да е по-лесно да влезе в новото си амплоа. Имаше един чернокож със сравнително по-светъл оттенък, който на външен вид малко приличаше на изменчивия, макар че бе с няколко сантиметра по-висок и доста по-пълен. Седеше в друго сгъваемо кресло, подпрял брадичка с юмрук, и слушаше сънено спора между двама едри мъже, кръстосали нозе на пода. Хубави дрехи, които плачеха за гладене.
Стискаше празен чибук. Изменчивият седна на пода до него и запали своя.
— Ти какво ще кажеш? — обърна се един от спорещите към новодошлия. — Колко е стара вселената?
— Тринайсет цяло и седем милиарда години. Но спомените ми за онези далечни времена малко се губят.
Мъжът се засмя, но поклати глава.
— Почти позна. Шестнайсет милиарда.
— Оставиш ли го, ще ти изпее цялата Теория на относителността — оплака се чернокожият. — М-м. Какво пушиш?
Изменчивият му подаде кесията.
— „Златен“, вземи си. — Обърна се към любителя физик: — Мога да ти разкажа поне за два милиарда и половина от тях. Доста Дълги дни бяха.
И почна да им разправя колко малка е била вселената тогава. Вторият мъж на пода го гледаше с изражение на гонещ дрямката кокершпаньол.
Чернокожият си взе щипка хашиш, уви я в хартия и я подуши. После кимна и върна кесията на изменчивия.
— Благодаря.
Изменчивият драсна клечка кибрит и я вдигна към него. Мъжът запали, вдъхна дълбоко от дима и го задържа. После издиша бавно и кимна доволно.
— Какво ще искаш?
— Защо? Не вярваш ли в спонтанното желание всичко да се дели с ближния?
— Не си чак толкова смахнат, че да делиш с ближния „златен“.
— Добро наблюдение.
— Значи искаш нещо, но не дрога. Остават секс или пари. — Той завъртя бавно глава. — От мен не можеш да получиш нито едното, нито другото.
— Има още едно нещо обаче. — Изменчивият се надигна, преструваше се на замаян. — Да поговорим отвън?
Мъжът кимна, но продължаваше да седи. Вдигна бавно пръст.
— О, и никого не смятам да убивам. Повече няма да го правя.
Двамата от пода ги изгледаха със застинали лица.
— Не става дума за това. Ела. — Чернокожият се надигна с усилие и тръгна до него, олюляваше се. Вероятно бе по-дрогиран, отколкото изглеждаше. Изменчивият каза на домакина, че ще се върнат след малко.
Някакво животинче задраска уплашено, когато отвориха вратата. Иначе в гората цареше тишина, само някъде бавно капеше вода.
— Ето какъв е проблемът. Утре сутринта трябва да се кача на самолета за Щатите. Но нямам билет, нито паспорт.
— Е, и? — попита мъжът, примигваше унесено.
— Ти имаш ли паспорт?
— Естествено. Но няма начин да минеш за мен.
— Това не е проблем. Правил съм го.
— А с мен какво ще стане? Няма да мога да си тръгна оттук.
— Не бери грижа. Ще ти го пратя по пощата, щом стигна. За 24 часа е тук. Дори и да не го получиш, ще идеш в посолството и ще съобщиш, че си го изгубил. Ще ти издадат временен, а в Щатите ще го замениш за истински.
— Трябва да обмисля предложението ти. Колко?
— Пет хиляди в аванс плюс цената на билета. Вероятно ще разполагат със свободни места само за първа класа, което прави още хиляда. Ще ти пратя още пет хиляди, ако стигна без проблеми до Лос Анджелис. Заедно с паспорта.
— И трябва да ти повярвам за всичко това? На абсолютно непознат, в къща, където се предлага дрога?