— Това ще ми е застраховката. Представи си какво ме чака, ако съобщиш, че паспортът ти е бил откраднат.
Мъжът млъкна, мислеше. Изменчивият използва този момент, за да огледа отблизо разширените му зеници и да копира ретиновия модел — за всеки случай.
— Съгласен, ако прибавиш и две кесийки „златен“. — Стиснаха си ръцете и изменчивият използва това, за да се сдобие и с пръстовите му отпечатъци. Мъжът почна да му пише адреса, на който да прати паспорта и парите. През това време изменчивият влезе вътре и купи още две торбички хашиш. Чернокожият поиска четиристотин долара и отказа да направи отстъпка за удвоеното количество. Каза, че десет кесийки вървели за хиляда и петстотин. Изменчивият отвърна, че ще вземе само две.
Мъжът отвън поиска да ги получи незабавно, но изменчивият отказа — първо трябвало да се снабди с билет. Тръгнаха по пътя към ръждясалата тойота. Младата проститутка се бе изтегнала на седалката на шофьора и похъркваше. Изменчивият внимателно я премести на задната седалка и взе ключовете от джоба й.
Докато се връщаха в града, мъжът до него също се унесе в дрямка. Изменчивият реши да не минава по Крайбрежната — полицаите вероятно познаваха колата и щяха да се зачудят, ако я кара друг. Полута се малко, но накрая излезе до „Макети Фу“ — универсалния магазин. Сградата на магазина се издигаше вдясно, вляво имаше само мочурища. Зад магазина започваше откритата площ на битпазара, а по-нататък бе само летището — половин час, при бавно каране, за да не събуди пътниците.
Летището бе ярко осветено и имаше доста коли и автобуси. Самолетът, на който изменчивият смяташе да се качи на сутринта, щеше да се приземи след половин час. Той си спомни, че въпреки късния час, когато бе пристигнал, касата за билети все още работеше.
Мъжът до него се размърда и се прозя, но в купето беше твърде тясно, за да се протегне.
— Тъй. Даваш ми парите, влизам вътре, купувам си билет до Лос Анджелис, давам ти го и получавам моя дял и дрогата.
— Правилно. — Изменчивият му подаде доларите, пристегнати с ластик. — Само че смятам да ти правя компания. Хашишът остава тук, в случай че вътре държат кучета. Когато се върнем, ти ми даваш билета и получаваш парите и хашиша. Аз ще те откарам до града. — Изменчивият спря на паркинга близо до входа.
— Съгласен, без последната част. Ще си взема такси.
— Какво, не ми ли вярваш?
Мъжът изсумтя.
— След като получиш билета и паспорта, за теб съм по-полезен мъртъв, отколкото жив.
— Не се бях сетил за това — призна откровено изменчивият. — Май си по-наясно с престъпните дела от мен.
— Не питай старило, а патило — отвърна мъжът.
Слязоха и тръгнаха към сградата. Първият етаж беше открит, без стени.
Имаше десетина души: седяха по пейките и четяха или гледаха телевизия. Някаква младежка група вдигаше шум в ъгъла. Вероятно това бяха танцьорите, които посрещаха с готова програма туристите от Щатите.
Изменчивият се качи на втория етаж в бара, а неговият спътник се отправи към гишето. Нямаше опашка, представителката на самолетната компания изглеждаше уморена и изпълнена с досада и не направи никакво усилие да го прикрие.
Изменчивият си поръча бира и седна близо до стълбището, за да може да наблюдава как върви купуването на билета. Даваше си сметка какво би станало в Щатите, ако се появиш посред нощ на летището и поискаш да си купиш самолетен билет в брой с навити на руло двайсетачки и петдесетачки, че и без никакъв багаж.
Младата жена прие всичко това сякаш мъжът си купуваше хляб, макар че все пак надзърна в паспорта.
Когато се върнаха в колата, изменчивият провери паспорта и билета и подаде на мъжа ключовете.
— Ще се справиш ли?
— Ще карам бавничко, като теб. Тук ли ще останеш?
Изменчивият се наведе към задната седалка и пъхна няколко банкноти в джоба на момичето.
— Връщай се в къщата и не казвай на никого къде си бил.
— Отивам само да си взема колата и се прибирам. Стигат ми приключения за тази нощ. Какво да правя, ако момичето се събуди?
Изменчивият помисли за миг.
— Кажи й, че си ме откарал до града. И… не се навъртай утре на летището. Може някой да те познае.
— Да бе, знам. — Мъжът завъртя ключа и поклати глава. — Ама че безумна история!
— Проверявай си редовно пощата.
Спогледаха се, кимнаха си и мъжът потегли.
Изменчивият трябваше да свърши някои неща, но нищо спешно, тъй като щяха да ги извикат за полета чак в дванайсет. Влезе в чакалнята и остави паспорта и портфейла в едно шкафче, след това тръгна да си набави двайсетина килограма плът.