Щеше да е лесно през деня — влиза в магазина и купува двайсет килограма месо. Тъй като не искаше да рискува да отмъкне нечие куче или прасенце, тръгна към брега.
В началото вървя по пътя за града, който в този час на нощта бе съвсем пуст. Стигна до една пътека, водеща към каменист бряг, слезе по нея и се гмурна във водата.
Нямаше нужда да се преобразява на риба. Само издължи краката си и ги снабди с плавници и разшири устата си достатъчно, за да поглъща по-едри екземпляри. Заплува към рифа, като се ориентираше повече с носа и кожата си, отколкото с очите — както правеха акулите. Можеше да долавя промените в електрическите потенциали, сочещи, че някоя голяма риба е в беда.
Ето го и първия сигнал — той почувства лек сърбеж и смени посоката. След малко видя рифова акула, налапала доста едричка риба. Уби акулата с едно чевръсто щракване с челюсти, с което прекъсна нотохордата, и без особено усилие догони ранената риба и я погълна. След това се върна и изяде акулата.
Двете му осигуряваха достатъчно биомаса. Върна се на брега, преобрази плавниците в крака с обувки, появи се на паркинга на летището в облика на едър бял американец и взе такси за града.
„Лошият Били“ все още работеше — на рекламата отпред се твърдеше, че това е барът, който затваря последен в цялото Западно полукълбо, — но изменчивият не искаше да привлича излишно внимание, така че накара шофьора да спре пред близкия мотел „Клуб Лодж“, взе си малка стая и се изтегна, за да обмисли някои неща. Ядосваше се, че след случилото се трябваше да се раздели с обекта и с Ръс, и се изкушаваше от мисълта да разкрие, че е същество от друг свят и вероятно по някакъв начин е свързан с тяхната находка. Но не му се искаше да се превърне в опитно зайче за някакви зловещи експерименти, а и вероятно бързо щяха да се досетят за възможностите му да бяга от всякакви затвори и да вземат мерки срещу това.
Дали Ръс би могъл да го защити? Ако се върнеше като Рей? Едва ли — Ръс навярно вече знаеше, че Рей не е истинска жена и че го е измамила.
И че може да го измами отново.
По-добре да почака, докато събитията се уталожат, да се появи в облика на друга жена и отново да спечели сърцето му. Вече знаеше пътя към него.
Но поне на първо време беше прекалено опасно да остава на Самоа. Островът скоро щеше да гъмжи от американски агенти, осъзнали какво са изпускали. А дори и да не разберяха и да сметнеха, че изменчивият е бил някаква подобрена форма на човек или шпионска биомашина, пак щяха да преровят целия остров, за да го намерят. Надяваше се, че ще продължават да търсят едноръка жена.
Почака до десет, преди да излезе. По тротоарите имаше достатъчно хора, за да не привлича ничие внимание — поредният загорял турист. Влезе в един магазин за вещи втора ръка и си купи куфар и дрехи. В друг, туристически, избра няколко дрънкулки и един шал лавалава. Добави тоалетни принадлежности и шише алкохол. В тоалетната на кафенето на ъгъла изстиска част от тубата с паста за зъби и крема за бръснене, за да не изглеждат току-що купени, след което взе такси за летището.
Имаше трима униформени служители и един цивилен агент, който оглеждаше тълпата. Едва сега му хрумна тревожната мисъл, че Скот Уиндзор Даниъл, афроамериканец и наркоман, може да е познат на полицията.
Да става, каквото ще става. Изменчивият влезе в препълнената мъжка тоалетна, скри се в една кабина и се захвана с неприятната работа да нагласи лицето и ръцете си така, че да са точно копие на тези на Даниъл. Накрая облече една от шарените ризи, които поне на този остров служеха като защитна окраска.
Цялата процедура му отне петнайсет минути. Дори някой да бе забелязал, че е влязъл като бял мъж, а излиза в облика на черен, запази това наблюдение за себе си.
Първата проверка щеше да е паспортният контрол. Жената зад гишето провери документите, направи ретиново сканиране и прибра парите за летищните такси, но тази, която седеше зад нея, се оказа „представителката на американските разузнавателни служби“, същата, която едва не го бе простреляла вчера.
Нито една от двете не обърна особено внимание на Скот Уиндзор Даниъл, така че вероятно наистина търсеха жена. Дребна, бяла, с липсваща ръка? Въпреки това не пропуснаха да му вземат отпечатъци. След това американката — действаше несръчно със здравата си ръка — ги сравни с тези в картончето.