Завъртя количката и я забута към „Митническа проверка“. Имаше шест ленти за американски граждани и три за чужденци — на една от тях пишеше „за служители“. Тъкмо стигна до средата на късата лента, когато някой извика:
— Ей, ти! Задник!
Изменчивият спря и се обърна. Едно дебело ченге ядосано мърмореше нещо. За нещастие беше на хавайски.
Изменчивият повдигна рамене; надяваше се, че не всеки, който прилича на хаваец, говори хавайски.
— Забрави ли правилата? — превключи полицаят на английски. — Къде си тръгнал?
— Навън, до колата — отвърна изменчивият. — Обядът ми остана в хладилната чанта.
— Да бе, течен обяд. Остави тая проклета количка отсам, ясно?
Изменчивият се върна и бутна количката до стената, за да не пречи на минаващите.
Отвън униформата вече не беше прикритие. Щеше да е подозрително да се качи с нея в автобус или да вземе такси. Грешка, че не бе взел дрехите на Даниъл.
Необходими му бяха двайсетина минути, за да му „пораснат“ нови дрехи и да се отърве от тези на чистача. Твърде дълго. Решен да рискува, той хлътна в един туристически магазин и си купи хавайска риза, бермуди и платнени обувки. Преоблече се в тоалетната — там промени и кожата си на бяла — и изнесе дрехите на чистача в торбата от магазина.
Докато приближаваше редицата таксита, обмисли внимателно стратегията си. Заръча на шофьора да го откара в „Хилтън“, но през последната миля се оглеждаше за някое по-подходящо място. „Кръстосани палми“ имаше наистина по-невзрачен вид.
Плати на шофьора, като му остави скромен бакшиш, и мина през фоайето на „Хилтън“. По обратния път към „Кръстосани палми“ хвърли дрехите на чистача в една кофа.
Рецепционистката, с увиснала в единия ъгъл на устата димяща цигара, нямаше нищо против да предостави на „Джеймс Бейкър“ стая за три дни, платена предварително в брой, без да иска документи и да се интересува защо няма багаж.
Стаята беше сумрачна и мухлясала и не заслужаваше 150-те долара на нощ. Но изменчивият най-сетне имаше възможност да се отпусне, за първи път, откакто се бе наложило да се справя с нежеланите гости от ЦРУ.
Този път не биваше да прибързва. Идентичността, която щеше да използва за следващото си появяване в Апия, трябваше да е безукорна. Можеше да се върне в Калифорния и да създаде отново своя любим колежанин-сърфист, но защо да не остане в Хавай? По-близо беше до Самоа и по-лесно щяха да приемат обяснението, че си търси работа.
А свободни места скоро щеше да има. Мишел, един от координаторите на проекта, беше бременна в седмия месец. Готвеше се да напусне и да се отдаде изцяло на майчинството.
Изменчивият разполагаше с цял месец, за да създаде идеалната заместничка и да я настани в Самоа.
Позицията на координаторка му изглеждаше подходяща. Не смееше да опита отново като лаборантка, но и не искаше да е жена, която Ръс би могъл да не забележи.
Очевидно по някакъв начин го бяха разкрили. „Разговаряхме с истинската Рей Арчър“ — бяха заявили агентите. Да се използва действителна личност се оказваше твърде рисковано. Този път щеше да създаде жена — стъпка по стъпка.
Изменчивият имаше доста добра представа какво харесва Ръс в жените. Но вероятно нямаше да е твърде разумно да му поднася идеала — дори да не събудеше подозренията му, други можеха да надушат нещо нередно.
Ето защо не смяташе да се появи като скромна мургава жена с научна степен по астрономия. Нито като леко закръглена блондинка, изучавала морска биология. Дори щеше да е най-добре, ако първото впечатление, което остави, не е за особено привлекателна жена. Възнамеряваше да работи върху Ръс бавно и предпазливо.
Малко го безпокоеше мисълта, че ще трябва да го мами. Изглежда, го обичаше повече, отколкото всяка друга жена или мъж на Земята. Но трябваше да намери път към тайнствения обект, независимо дали като спечели доверието на Ръс, или като се приближи неусетно. Ръс бе най-подходящата кандидатура и за двете.
„Какво е това любов?“ се пееше в една песен втория път, когато бе излязъл от водата — в онези времена, когато ветераните — бивши морски пехотинци — бяха още палави младежи. Възможно ли бе изменчивият най-сетне да е близо до отговора на този въпрос, след всичките тези години, прочетени книги, пиеси, поеми и песни?
Смяташе, че е напълно възможно. Отговорът беше Ръс.
Щом не можеше да го има като Рей, смяташе да създаде нов обект на неговите въжделения. Някой ден щеше да го изуми, като му разкаже цялата история. Но преди това трябваше да го съблазни отново.