(Изменчивият не бе изоставил всичко, когато бе превърнал професор Колридж в Рей Арчър. Преценката му бе абсолютно точна — обявлението в „Небе и телескоп“ се бе появило тъкмо в края на семестъра. Професорът бе съобщил на всички, че ще отсъства през цялото лято и че заминава на водолазна обиколка из Полинезия, което не беше далече от истината.)
Оставаше да свърши само още нещо, преди да се върне в Хонолулу. Влезе в един магазин и купи дрехи за Шарън, след което се прибра в „Кръстосани палми“ и прекара един мъчителен ден за преобразяването си в нея. Нае друга стая и се върна в Демографска статистика в четири и половина — половин час преди затваряне.
— С какво мога да ви помогна? — Жената зад гишето бе около четирийсетгодишна и гледаше втренчено, сякаш бе прекалила с кафето, за да издържи будна до края на работното време. Освен ако наистина не гореше от желанието да помогне.
— Не мога да си намеря акта за раждане — обясни изменчивият. — Необходимо ми е нотариално заверено копие, за да си извадя паспорт.
— Ще ми трябва някакъв документ.
Изменчивият подаде новото, но достатъчно износено свидетелство за правоуправление.
Жената се обърна към компютъра и изписа името. Погледна екрана, изчисти го и написа името отново.
— Тук пише, че сте починала през деветдесет и първа.
— Какво?! Починала?!
— На една годинка. — Жената я изгледа подозрително.
— Ами… ъъ. Не съм.
— Почакайте малко. — Жената стана и отиде в помещението, където изменчивият бе прекарал нощта.
Когато се върна, клатеше глава.
— Компютърна грешка — каза и изтри записа с няколко отсечени удара по клавишите. После, без да каже нито дума, направи копие на акта за раждане и го завери. Отиде до другия край на залата, за да го подпише още един служител.
Когато излезе навън, изменчивият държеше в ръка чисто нов акт за раждане.
Колкото и да бе странно, за Шарън се оказа по-лесно да се сдобие с колежанска степен, отколкото със свидетелствата от 1 до 12 клас, тъй като изменчивият можеше да действа отвътре. Той промени ретиновия си отпечатък с този на професор Джими Колридж, за да може да проникне в дома му, и взе такси от летището на Хонолулу до апартамента му в студентския лагер в Маноа.
Изменчивият не смяташе, че някой е видял Шарън да влиза в апартамента, но дори и да бе така, появата на млади девойки пред жилището на професора не бе нетипична гледка.
На следващия ден отдели половин час, за да се превърне отново в Джими, който за съжаление тежеше повече от Шарън. Облече обичайните си дрехи и посети канцеларията на катедрата по океанография и земни науки.
Секретарката го посрещна с изненада.
— Върнахте ли се вече от Самоа? Мислех, че ще отсъствате до края на август.
— Само за няколко дни. Имам отворен билет за Полинезийските авиолинии. Върнах се да си взема някои неща и да хапна свястна храна.
— Че какво ядат в Самоа? Хора?
— За разнообразие. Между сандвичите в „Макдоналдс“.
— А онзи извънземен? Успяхте ли да го видите?
— Да, но май ще излезе каскадьор от Холивуд.
— Дано да грешат. Щеше да е толкова вълнуващо.
— Да, наистина. — Имаше цял куп писма за него. Изменчивият ги отнесе в кабинета на Колридж, пусна ги в кошчето и поднесе идентифициращата леща до окото си. Клавиатурата изписука и оживя и той започна да пише.
Искаше да осигури на Шарън бакалавърска степен по бизнес администрация и втора специалност океанография. Отне му само двайсет минути, за да оформи цялостното й следване, и още час, за да провери кои курсове през кои години са били водени.
Основните занимания по океанография — „Замърсяване на световния океан“ и „Наука и море“, естествено бяха водени от професор Колридж и там оценките й бяха отлични. С бизнес администрацията нещата бяха малко по-трудни. Изменчивият бе изкарал такъв курс през 1992–93, но оттогава този дял бе претърпял съществени промени. От студентите се очакваше да изучават висша математика и статистика.
Нямаше да е разумно да се опитва да създаде подробно досие, така че вместо това промени само някои детайли и въведе името й в необходимите класове. Накрая добави отлични характеристики за Шарън от двама починали професори и Колридж, който, разбира се, бе заминал на обиколка из Полинезия, но можеше лесно да бъде открит на адрес jimmis@uhw.edu.