41.
Апия, Самоа, 16 юли 2021
— Изключено да е била човешко същество — говореше Джек Халибъртън разпалено. — Нито един нормален човек не би могъл да тича така с откъсната ръка, нито да плува във водата. Какво е била тогава?
Джек, Джейн и Ръсел разговаряха в апартамента на Джек в „Аги Грей“.
— Наистина ли я обичаше? — попита Джейн.
— Всичко това е толкова странно… — почна Ръсел.
— Правил си любов с нея — посочи Джек.
— Божичко, Джек! — Ръсел трепна и се дръпна назад.
— Не, почакай. Правил си го и с други жени — с много жени.
Ръсел потърси помощ при Джейн, но тя го разглеждаше безизразно.
— Е, чак пък с „много“.
— Имаше ли нещо в анатомията й, което да ти се стори странно? Нещо в психологията?
— Наистина я обичах — призна Ръс на Джейн. — Здравата бях хлътнал по нея.
— Хайде, помисли — настоя Джек. — Нещо, което да подсказва, че не е била човек?
— Беше много повече човек от теб, Джек. Беше сладка и забавна и се интересуваше от всичко.
— Точно това ме плаши — измърмори Джейн.
— Сигурен съм, че е така. — Ръсел се облегна назад в големия мек фотьойл. — А мен ме плаши дори повече от теб.
Джек стана, наля си уиски и пусна вътре няколко кубчета лед.
— Мислиш ли, че може да е била някакъв вид биологична машина, създадена да ни шпионира?
— Да бе, как ли пък не! — озъби се Ръсел. — Робот! Сега разбирам откъде идеше металическото подрънкване, когато потропваше с кокалчета по гърдите й.
— Казах „биологична“.
— Чух те. Смяташ ли, че някой на този свят е способен да създаде „свръхчовек“?
— Все отнякъде трябва да се е взела.
Телефонът иззвъня и Джек вдигна. Слуша около минута, като хъмкаше в отговор, и накрая каза:
— Не зная какво да ви отговоря. Ние ще се свържем с вас. Благодаря. И затвори.
— Кой беше? — попита Джейн.
Той разклати ледчетата в чашата.
— Някоя си Петерсън, доктор Петерсън. Съдебен лекар. Местен. — Поклати глава. — Пратили са късче от ръката в Паго Паго за ДНК анализ.
— Идентифицирали ли са я?
— „Нея“? — Той надигна чашата. — Това дори не е човек — нито животно. Защото няма ДНК.
— Божичко! — възкликна Ръсел.
— Ръс… чукал си извънземна. Това може да е незаконно на Самоа — каза Джек.
42
Хонолулу, Хавай, 18 юли 2021
Изменчивият неволно трепна, когато зърна заглавието „Извънземен открит в Самоа“. Купи вестника и от него научи, че е убил „високопоставен американски агент от разузнаването“ чрез „инжектиране на загадъчно вещество“.
Редакционната статия призоваваше населението към спокойствие. Извънземният щял да се предаде сам, ако бил сигурен, че няма да му направят нищо лошо. Американското правителство било готово да прояви разбиране.
Интересна идея. Колко стимулиращо може да е въздействието на електрическия стол?
В статията се обясняваше как узнали, че съществото е извънземен — в тъканната проба липсвала ДНК. Авторът се питаше дали съществува някакъв начин заключението да се фалшифицира.
Изменчивият имаше няколко научни степени по биология, но не знаеше почти нищо за собствения си строеж. Нямаше представа какви механизми участват при промяната от едно същество — едно нещо — в друго. Тя му се струваше толкова естествена, колкото дишането и фотосинтезата за организмите на Земята, и неподлежаща на съмнение — ако си единственото същество в познатия свят, което диша, едва ли ще си направиш дисекция, за да разбереш как функционират белите дробове.
Разбира се, изменчивият би могъл да си направи дисекция, но едва ли това щеше да му даде нужните знания на молекулярно ниво. Освен това единствената наука, която познаваше, беше човешката и това, което извършваше, когато се променяше в акула например, не се изучаваше в курсовете по органична химия.
Изменчивият приемаше ДНК заедно с храната и човешка ДНК, когато правеше любов с друг мъжки екземпляр. Но това, което изпълняваше ролята на метаболизъм в тялото му, не задържаше ДНК. Би могъл да погълне десетки консерви риба и да ги превърне във фолксваген.
„Посейдон“ вероятно очакваше, че пришълецът ще се върне, и щеше да проверява кандидатите за наличие на ДНК. На каква процедура щяха да подложат Шарън Валайда?
Едно кратко проучване показа, че ДНК тестовете за идентификация се извършват чрез вземане на проба от лигавицата на устната кухина — достатъчно бе да се потърка с памук вътрешността на бузата. Значи преди теста трябваше да си осигури покритие на устата с човешка плът.