Да отхапе от някого — жив или мъртъв — преди началото на интервюто не изглеждаше никак практично. Би могъл да си набави жива ДНК от кръв или сперма, но и двете можеха да предизвикат нежелана реакция, ако изследващият надзърне в устата.
Пречистена ДНК се продаваше за научни цели, но в микроскопични количества, крайно недостатъчни за устно покритие. Пък и току-виж решили да поискат и кръвна проба.
Ако в историята бе забъркан само Ръсел, изменчивият щеше да отиде при него и да му разкаже всичко. Да се покаже някоя нощ в облика на Рей. Но пък всичките тези досадни типове с оръжия — а и този, който командваше парада, бе Джек, а не Ръсел. Ако зависеше от него, при срещата им със сигурност нямаше да има прозорец, гледащ към морето и бягството.
От друга страна, изменчивият познаваше достатъчно добре лабораторията на „Посейдон“ и знаеше, че няма да провеждат ДНК тестове в нея. Пробите щяха да бъдат препращани в Паго Паго или дори чак тук, в Хонолулу. Това можеше да му спечели време и да му даде възможност да подмени образците.
Вероятно най-разумно би било да изчака и да се върне в играта след няколко десетилетия, да позволи на огъня да угасне. Джек и Ръсел щяха да умрат и нови хора щяха да поемат изследването на обекта.
Но имаше фактори срещу това решение, не на последно място чувствата му към Ръс — изменчивият жадуваше да се върне при него, най-вече за да разбере какво точно става в душата му. Освен това нищо чудно след двайсет години — дори по-скоро — обектът да се окажеше в някое недостъпно подземие във Вашингтон или Лангли.
Имаше още нещо, по-дълбоко — нещо, което изменчивият все още не бе в състояние да назове. Нещо в онази привидно хаотично сбирщина от нули и единици, което бавно се подреждаше — без логика, без числа — в някакво съобщение.
Джейн и Ръс, както и останалите от „Посейдон“, анализираха числата, като търсеха аналог в посланието на Дрейк. Но може би съобщението не беше за тях. Може би то въобще не бе предназначено за хората.
43.
Апия, Самоа, 20 юли 2021
Решиха да поставят капан на извънземния.
— Рей искаше да се доближи до обекта, макар да се преструваше, че не я интересува особено. Веднъж ме попита дали е възможно да влезе при него, дори да го докосне, без да нарушава мерките за сигурност. — Докато говореше, Ръсел драскаше някакви фигурки върху един лист. Бяха излезли на балкона на апартамента на Джек в „Аги Грей“, защото той беше казал, че е възможно агентите да подслушват стаята му.
— Каза ли й, че можеш да го уредиш? — попита Джейн.
— Казах й да почака малко, защото ако обектът не проявява никаква активност, охраната скоро ще изгуби интерес.
— Подвел си я един вид — посочи Джек.
— Може би. Но тогава нямах причина да смятам, че става въпрос за нещо повече от обикновено любопитство. Кой не би искал да погледне отблизо това нещо?
— Особено някой, дошъл от другия край на света, за да постъпи на не особено привлекателна служба. — Джейн поклати глава. — Помните ли как изпитвахме ентусиазма й, като й поставяхме разни задачи по време на интервюто?
— И можем да го направим отново, за клопката — добави Джек. — Но може би този път трябва да сме по-предпазливи.
Ръсел кимна.
— Каквото и да представлява Рей, тя познава добре човешката природа. Ще е или много внимателна, или ще действа директно. Възможно е дори да се обади по телефона и да уговори среща на място, където тя да командва положението.
— На каква ли възраст може да е? — промърмори Джек.
— На трийсетина години?
— Пробвай с трийсет хиляди. Тя не може да бъде убита — във всеки случай не и с изстрел с пушка от упор, нито да се удави. Освен това е в състояние да се преобрази във всеки човек, като копира дори пръстовите отпечатъци и ретината. Коя ли е била, преди да стане Рей Арчър? От колко време живее на Земята?
— Нищо чудно да е пристигнала тук преди появата на човека. Да се е скитала из джунглите в облика на саблезъб тигър. Или на динозавър, преди това.
— Не — възрази Джейн. — Аз не мисля, че тя е извънземно. По-скоро е различен тип човек. Вероятно са еволюирали успоредно с нас, но са се научили да пазят различията си в тайна. Има безброй легенди за безсмъртни и за хора, които могат да променят облика си.
Джек се почеса по брадата.