110100101101001011101001001011
А най-отдолу написа:
Когато те видях да си тръгваш, не знаех, че това си ти, което още повече задълбочи цялата мистерия.
Ако е трябвало да изчезнеш, значи такова е било решението ти. Но ти знаеш, че ако има някой на този свят, комуто можеш да се довериш, това съм аз.
Разбирам, че няма как да те познавам наистина, но въпреки това те обичам. Върни се, под каквато желаеш форма.
Имаше и кутия със „сродни“ понятия, която би трябвало да привлече всеки сърфиращ точно по този въпрос към сайта. Той написа „Посейдон“, „Апия“, „чуждоземен обект“, „пришълец“, а накрая добави „Рей Арчър“ и „Ръсел Сътън“. Знаеше, че първите, които ще налетят на сайта като пчели на мед, ще са агентите от ЦРУ, но нямаше никакъв начин да го избегне. Предполагаше, че Рей ще е достатъчно умна да се сети за това.
„Дъждовна гора“ бе носталгично кафене в стил деветдесетте и обстановка като в джунглата. Бамбукови мебели, палми, синкава светлина и пелена от ситни капчици, плюс гневен, но приглушен рап за фон.
Ръсел се чувстваше малко разголен с късите си панталони и ризата с навити ръкави. Беше краят на седмицата, но Шарън дойде направо от работа и носеше строг бизнес костюм. Разхлаби вратовръзката си и попи капчиците пот от челото си със салфетка.
— Трябваше да избера някое място с климатик.
— Радвам се, че не си. Умирам от студ в банката. — Тя си свали сакото.
— Винаги ли си живяла в тропиците?
— На горещина имаш предвид? Ами да. А ти?
— Всеки път, когато са ми предлагали. — Ръсел й разказа, че израсъл в Дакота. И как откакто отишъл в колеж във Флорида, не бил виждал истинска зима.
— Единствените ми срещи със студа са под водата, когато се гмуркам надълбоко с водолазен костюм.
— И моите също. — Тя прикри уста с ръка и се засмя. — Става ти топло само когато се изпишкаш.
Той й наля чаша леден чай.
— Имаш ли опит в гмуркането?
— Не особено голям, от училище. Сега излизам само с шнорхел. Един колега от работата ме води миналата седмица на рифа Палоло — показа ми гигантските миди. Направо да не повярва човек!
— Да, гледката е незабравима. — Той наля. — Това ли си учила — морска биология?
— Не, завърших бизнес администрация. Втората ми специалност е океанография — оттам и леководолазният ми опит. Изкарах един летен курс в Калифорния. — Всъщност изменчивият бе ходил там като професор, не като русокоса студентка, но университетската база данни щеше да потвърди, че Шарън Валайда е била в Калифорния и е получила леководолазен разряд.
— Аз също съм ходил там — каза той. — Имам предвид с компанията — „Посейдон“. Правихме някои проучвания в залива.
— Преди да откриете извънземния и неговата консерва?
— Е, отначало не знаехме какво е. Засякохме го със сонара, но го оставихме за по-късен етап. Мина известно време, преди да слезем и да го проучим. — Той махна с ръка към пътя зад прозореца. — А после се случиха онези неща.
— Сигурно е било ужасно вълнуващо.
— Вълнуващо и същевременно разочароващо. Не стигнахме доникъде. А вие какво правите, за да си осигурявате вълнения? Или разочарования.
— Не зная. Излизам да бягам, спъвам се, падам. — И двамата се засмяха. — Обичам да пътувам. Родителите ми починаха, когато бях в колежа, преди десет години.
— Моите съболезнования…
Тя вдигна ръка.
— Времето лекува всичко. Оставиха ми малко пари и отидох на обиколка из Европа, после в Япония. Сега, когато парите свършиха, съжалявам, че не продължих обучението си. С бакалавърска степен не се стига далече.
— Все още сте млада. Можете да се върнете към ученето.
— На трийсет и една не съм чак толкова млада. — Тя се загледа в димящия чай. — Поне за приемната комисия.
— Бизнес ли смятахте да учите?
Тя поклати глава.
— Може би макроикономика. Икономика на Тихоокеанския басейн. Но по-скоро ме интересува океанографията. Мога да изкарам няколко семестъра задочно.
— Не ви трябва още една бакалавърска — каза той. — По-добре отделете няколко години и защитете докторат. Нашият малък извънземен обект няма да избяга никъде.
— Не можете да сте сигурни. Може пък да реши да се върне в Алфа Центавър.
Донесоха сандвичите. Ръсел махна горното парче хляб и наряза внимателно останалото на дълги ленти. Завъртя чинията на деветдесет градуса и го наряза още веднъж. Изменчивият си спомни този навик и се засмя.