Выбрать главу

— Спестявам поне стотина калории — обясни той. — Нали знаете, журналистите са абсолютно уверени, че обектът идва от далечния космос. Това е най-лесното обяснение. Опитваме се да измислим нещо не толкова банално.

— Като какво например? Секретна военна разработка?

— Или че винаги е бил там долу. Знаете ли какво ужасно изпитание е всичко това за физиците и химиците?

— Мога да си представя.

Той отхапа, после посоли обилно сандвича. Изменчивият знаеше, че ще го направи.

— Няма никакво значение дали това нещо е местно, или от друга галактика. И в двата случая появата му означава, че съществуват фундаментални закони, които не познаваме или не разбираме… природата на нещата. — Ръс лапна едно късче и продължи: — Такъв хаос… вече в нищо не можем да сме сигурни.

— Защо пък да не сме? — Изменчивият почна да реже сандвича си по същия начин. — В училище какво ни учеха? Физиката на Галилей е заменена от тази на Нютон, той пък е погълнат от Айнщайн, после Холинг вижда сметката на Айнщайн…

— Хокинг преди Холинг, ако искаме да сме точни. Но това е различно. Сякаш всичко действаше до осмия десетичен знак, а после някой каза: „Я почакайте! Забравихте за магията“. Защото точно това е проклетото нещо. — Той се разсмя. — Обичам го. Но от друга страна, аз не съм физик.

— Да, физиците сигурно са полудели. — Тя лапна парченце от сандвича.

— Трябва да видите електронната ми поща. Всъщност време е аз също да видя какво става там. Тази незаменима жена, Мишел, изхвърля деветдесет и девет процента от писмата, преди изобщо да съм ги погледнал.

— Тя разбира ли от физика?

— Ами… тя е като вас — счетоводител с курсове по различни научни дисциплини. Но чете всичко и познава доста добре текущото състояние на научния прогрес.

— Значи не ги изхвърля, а ги чете. А вие поне поглеждате ли ги?

— О, да. Поне онези, които имат развлекателна стойност — наричаме ги „досиетата X“. Всеки петък се събираме с Джейн, нашия космически специалист, за да ги прегледаме. Доста е забавно, наистина.

— Поне веднъж получихте ли нещо полезно?

— Все още не. — Той свъси вежди. — Но скоро нещата ще се променят. Ще изкараме пред обществеността един факт, който пазим в тайна. Ще ми се да можех да ви кажа.

Изменчивият се радваше, че не може. Но женското любопитство повеляваше да постъпи иначе.

— О, хайде сега! Кажете ми!

Той се усмихна.

— Ще ви кажа в понеделник, ако ми обещаете да обядваме заедно.

— Съгласна. Може ли да доведа едно приятелче от „Седмични световни новини“?

— Вашето приятелче вече ще е заело позиция в офиса. Официалното изявление ще е в девет.

— Наистина ли мислите, че ще се освободите до обяд?

— Казах ви твърде много. — Той се огледа. — Тъкмо затова избрахме да е в понеделник. Никакви полети до вторник сутринта. Ще имаме време да наблюдаваме как се развива процесът.

Изглеждаше обезпокоен. Изменчивият го потупа по ръката.

— Мама е тук.

— „Мама е тук“! — Той се засмя. — Не го бях чувал от дете.

Внимателно.

— Майка ми ми го казваше всеки път, когато се притеснявах за нещо.

— И моята. — Той видимо се отпусна. — Как вървят нещата в банката?

— Там има много мили хора — отвърна Шарън. — Работата не е никак трудна. Няколко пъти на ден ме викат да превеждам на някой клиент. Да му покажа документацията или само да помогна в попълването на бланката. В обявата постът се определя като „международни връзки“ и това изчерпва всичко.

— Апия по-малка ли е, отколкото очаквахте?

Шарън сви рамене.

— Бях чела за нея. Нищо изненадващо… освен вашата компания. Очаквах да сте повече, между другото.

— О, не сме никак малко — петдесетина души. Гледаме обаче да не се набиваме в очите на хората.

— И този ваш извънземен — или „тази“? Беше на първата страница на всички вестници в Хонолулу. Открихте ли я? — Тя замижа засрамено и поклати глава. — Прощавайте. Не биваше да питам.

— О, не, съжалявам, че не успяхме. Обичам да ме показват на страниците на жълтите вестници.

— Значи не вярвате, че е в някое тайно крило на военновъздушната болница в Паго Паго?

— Не, затворена е в Розуел, Ню Мексико. — Той се засмя. — Още преди вие да се появите на бял свят.

Всъщност изменчивият бе посещавал два пъти Розуел, като жонглиращо джудже и като стажант по антропология.