Значи в понеделник смятаха да разкрият, че обектът им е отговорил кодирано — или само, че е отвърнал. Изменчивият се зачуди по какъв начин това би могло да промени положението и какво би могъл да направи, за да увеличи шансовете си да получи работата.
Ръсел сам му подсказа една възможност.
— На работа ли сте утре?
— Не, всички ще ходят на църква. Без мен.
— Аз също съм свободен. Искате ли да излезем на пикник с колела?
— Божичко, не съм карала колело от колежа. Бих могла да опитам. Предполагам, че мога да наема някъде.
— Ще ви дам резервното си. — Той се почеса по брадичката. — Обикновено ходя до Фатумес или залива Фагалоа, но това ще е малко далече за вас, щом не сте привикнали. По-добре да останем в района, може да отскочим до Палоло или да слезем на нашия бряг, да поплуваме и да хапнем.
— Рифът стига ли дотам?
— Не, но плажът е чудесен. Местните деца го обожават. Миналата седмица поставихме преграда срещу акули.
— Има ли много акули наоколо?
— Досега видяхме една, но каква! Голяма акула чук — нападна една от лодките ни и отхапа парче от нея! След този случай айга — това е местната фамилия, която притежава брега — ни помоли да опънем защитна мрежа. — Той нарисува с пръст върху покривката залива и мрежата. — Ние я купихме и осигурихме работници.
Интересно предизвикателство, помисли си изменчивият. Акулата чук би могла да се превърне в делфин и да прескочи ограждението.
— Чудесно предложение. Там има ли масички за пикник?
Той кимна.
— И скара също. Хайде да бъдем истински американци. Знам едно място, където продават чудесни наденички. Ще купя и ще ги сложа в хладилника.
Уговориха се да се срещнат при ваканционното селище Ваяла на следващата сутрин и да носят бански, след което Шарън се отправи към климатизирания офис на банката.
Докато въртеше педалите към лабораторията, Ръсел разсъждаваше върху това, в което постепенно се забъркваше. Не можеше да си позволи да има приятелка, трябваше да остане „свободен“ до завръщането на Рей — тоест на пришълеца. Това беше едно от условията на плана им за залавяне на съществото, след като решиха, че най-вероятно ще повтори изпитания начин да се добере до сърцето на Ръсел. Или може би до Джейн или Джек. Всеки новопоявил се в живота им трябваше да бъде подложен на ДНК тест.
Изкушаваше се от идеята да обсъди с другите възможността извънземният да е намерил начин да синтезира собствена ДНК. Най-малкото, което можеше да направи, бе да продължава да следи действията и поведението на Шарън, въпреки че бе преминала първото изпитание — всичко това, разбира се, в името на науката.
45.
Апия, Самоа, юли 2021
Ръсел знаеше, че не е единственият, който преследва пришълеца. Но нямаше представа, че неговият съперник е много по-страховит от агентите на ЦРУ, които вече бяха започнали да се интересуват от Шарън. Хамелеонът бе поел за Апия в мига, когато научи за извънземния кораб. Ако имаше някой друг като него на Земята, той неминуемо щеше да бъде привлечен на същото място.
Изменчивият също бе прекарал голяма част от човешкия си живот в търсене на друг изменчив. В съзнанието си виждаше тази среща като един вид обединение — „отново заедно за първи път“. Можеха да седнат и да си поговорят — и може би заедно да разрешат загадката на произхода си.
Хамелеонът, от друга страна, не се вълнуваше от загадки. Единственото, което го интересуваше, бе премахването на конкуренцията.
Хамелеонът не беше глупав. През вековете неведнъж бе постигал най-висшите степени на образование. Даваше си сметка, че желанието да унищожи конкуренцията не е рационално. Но то бе програмирано във всяка клетка на тялото му и заместваше напълно стремежа за възпроизводство. Сексуалното желание бе като блед пламък в сравнение със страстта да разрушава, да се защитава.
Погледнато в тази светлина, ако съществото беше като него, първата им среща щеше да е кратка и жестока. Най-добре да удари пръв. Нито един човек не можеше да го убие, нито имаше представа колко ужасно трябва да го нарани, за да може хамелеонът да умре.
Само хамелеонът го знаеше и можеше да се надява, че същото не важи за неговия съперник.
46.
Апия, Самоа, 24 юли 2021
Изменчивият съжаляваше за импулса, който го бе накарал да заяви, че не е карал колело от години. Имаше опит още от времето преди Ръсел да е бил роден и фалшивата несръчност, с която въртеше педалите на едноскоростния „Швин“, навярно заслужаваше „Оскар“ за актьорско майсторство.