Ръсел бе така погълнат от обясненията, че не забеляза мъжа, който тихо се приближаваше към тях по пясъка. Подскочи едва когато сянката му падна върху тях.
— Джек!
— Извинявай. Не исках да изглежда, сякаш се прокрадвам.
— Това е Шарън Валайда. Джек Халибъртън.
Изменчивият протегна ръка.
— Мисля, че сме се виждали. Работя в Тихоокеанската търговска банка.
— И сте отлична физиономистка.
„Особено когато става въпрос за твоето лице“ — помисли си изменчивият.
— Наденичка? — попита Ръсел.
— Не, тръгнал съм за хотела. Видях ви и си помислих дали не бихме могли да се съберем малко по-рано утре, преди онова… нещо.
— В колко часа? В осем?
— Осем е чудесно. Ще оставя бележка на Джейн. — Джек кимна на изменчивия. — Довиждане, госпожице Валайда. Чао, Ръс.
Когато се отдалечи достатъчно, за да не ги чува, изменчивият попита:
— Той винаги ли се облича така?
Джек носеше бял ленен костюм, широкопола шапка и самоанска риза.
— Да, когато не работи в лабораторията. Сигурно е сбъркал века.
— Богаташите, които идват в банката, се обличат по същия начин. Моят шеф ги нарича „Съмърсет Моъм-типажи“. Това някой актьор ли е?
— Писател, струва ми се. — Ръс дояде наденичката и се надигна. — Готова ли си за още?
— Искам я малко по-препечена. Ще пийна една бира.
— Чудесна идея. — Той извади две шишета „Хайнекен“ от хладилната чанта.
Шарън допи виното и взе едната бира.
— Да пием за неделните плажни пияници. — Чукнаха се с шишетата. — Та… ставаше дума, че ще покажеш на Нютон холограма.
— Именно. Хрумна ми, че това нещо може да не е от друга планета. Би могло да идва от нашето собствено бъдеще.
— Наистина? Аз пък смятах, че не може да се движиш назад във времето.
— Чела ли си нещо по въпроса?
— Да, една статия за ускорител на микрочастици. Там се обясняваше за времето.
— Аха, когато успяха да преместят една микрочастица съвсем малко напред във времето. Теорията за относителността винаги го е допускала.
— Но не и в миналото?
— Точно така. Не става въпрос за относителност, а за причинно-следствена връзка, за здрав разум.
— Но ти смяташ…
— Нали знаеш какво казват — когато се случи едно невъзможно нещо, логично е да го последва второ и трето. Във всичко това има своя, макар и объркана логика. Пратили са този практически неразрушим обект на милиони години в миналото и са го скрили някъде, където да не може да бъде намерен. А когато отишли да го изкопаят…
— Него го нямало! — Тя кимна развълнувано. — И тогава са прехвърлили един техен биоробот, за да провери какво е станало.
— Робот не е най-точният израз.
— Познаваше ли я?
Той се поколеба.
— Доста добре. Поне така си мислех. Беше твърде хубава, за да я наречеш „робот“. По-скоро свръхчовек от бъдещето.
— Еволюирал човешки вид?
— Бинго! Само че едва ли ще са необходими милиони години, за да се стигне до този резултат. В момента само законите и обичаите ни спират да се заемем със собствената си еволюция.
Изменчивият се замисли върху думите му. Спомените му датираха от толкова отдавнашни времена, че понякога гледаше на себе си като на пътешественик от далечното минало. Би могъл обаче наистина да произхожда от бъдещето и да е изгубил спомените си от пътуването във времето.
Знаеше, че един от начините да се избегне парадоксът на времето е да не се позволява на пътешественика да носи със себе си каквато и да било информация. Никога досега не се бе замислял върху едно такова обяснение за липсата на спомени отпреди времето, когато беше голяма бяла акула. Възможно ли бе да са го пратили в миналото с промит мозък, но снабден с всички необходими средства, за да оцелява?
— Разговарял ли си за това с Джек?
— С Джек ли? Не. Той е твърд защитник на идеята за пришълец от далечна планета. Особено след онази история с „Рей“.
— Но ти не мислиш така.
— Ами… навярно пришълецът обяснява по-добре всичко. В смисъл — по-лесно. Но ако е така, защо просто не заяви пред нас — ето ме, нека седнем и поговорим?
— Може да се е страхувала.
— Не се страхуваше от мен.
— Може би от Джек. — Изменчивият се усмихна. — Сигурно не е единствената.
— Вярно, че на моменти Джек е твърде строг. — Ръс стана да обърне наденичките. — Ще ги оставя да се препекат и от другата страна.