Изменчивият грешеше, но нямаше как да знае за съществуването на хамелеона.
— Успях донякъде да разгадая смисъла на посланието — продължи Шарън. — Не като алгоритъм на Дрейк, нито като текстово съобщение. Прилича ми на песен и ми се струва, че е адресирана до мен. Бих искала да й отговоря.
— Тази вечер?
— Трябва да е тази вечер. Точно затова пришпорих нещата.
Ръсел бавно се надигна.
— Охраната ще те пусне, ако си с мен. Но после какво? Най-вероятно няма да се случи нищо. Ще се присъединиш ли към нашата група? Като пратеник от звездите?
— Разбира се. Но само ти, Джек и Джейн ще знаете, че не съм сладката малка Шарън, която спи с шефа си.
Той я погали по рамото.
— Нощният пазач днес е или Саймън, или Тиодор. И двамата помнят Рей. Можеш ли да станеш Джейн? Да си сложиш нейното лице?
— Лесна работа. За пет минути. — Тя се изправи.
Ръсел я дръпна за ръката.
— Чакай. Може ли да гледам?
Изменчивият се обърна.
— Никой досега не ме е виждал да го правя. Но защо пък не?
По лицето на Шарън премина тръпка, чу се тих пукот и скулите й бавно изпъкнаха и се приближиха към носа. Брадичката изгуби трапчинките си и се издължи. Появиха се бръчки и линии и кожата под очите й увисна. От бледосини очите станаха кафяви. Косата се спусна до раменете и побеля, след това се омота на плитка.
— Как го правиш с косата? Тя не е жива тъкан.
— Не зная — нямам представа как става всичко това. — Тя се изправи и размърда рамене. Кожата на прекрасното й тяло се сгърчи и повехна, сетне се покри с найлонов комбинезон. По ръцете й се появиха старчески петна.
Той докосна найлона и го разтърка с пръсти.
— Можеш да произвеждаш и синтетични материи!
— Дори метали. Всичко, което ти хрумне. През шейсетте прекарах една седмица като телевизор в хотелска стая. Беше доста поучително.
— Трансмутация на елементите?
Тя се засмя, забелязала озадаченото му изражение.
— Нещо подобно. Сигурно не знаеш, че имам докторат по астрофизика. Но няма такъв клон на научното познание, който да е в състояние да го обясни. Предполагам, че масата е единственото ограничение. Когато се превръщам в по-едро или по-дребно същество, трябва да си набавям или да губя плът. Едва ли ще ти е приятно да ме гледаш как изяждам някой крайник. Или дебел речник.
— Затова значи успя да се измъкнеш дори след като ти откъснаха ръката?
— Да. Болеше, защото го направи друг и беше доста неочаквано. Иначе ми отнема няколко минути и може да изглежда странно, но поне не е мъчително.
Той поклати глава.
— Има ли и други като теб?
— И да има, не успях да ги открия. Аз самата бих могла да се превърна в повече от един индивид, да се разделя например на три малки деца. Но личността, разумът, се разделя и отслабва. Веднъж се превърнах в цял рибен пасаж. Всяка отделна риба бе доста тъпа.
— Значи не се възпроизвеждаш по този начин. Чрез делене, като амеба.
— Истината е, че имам някакъв инстинкт, който ми пречи да се деля. Когато го направя, изпитвам желание час по-скоро да се слея. Понякога се чудя как ли са го правили там, откъдето идвам. Може би въобще не се възпроизвеждат. Какъв смисъл, ако са безсмъртни обаче?
— Няма как да знаеш дали си безсмъртна, нали?
— Не и докато не оцелея след големия взрив на вселената. Но преживях доста премеждия, от които успях да се възстановя. — Тя отнесе свещта при огледалото и провери докъде е стигнала трансформацията. — Ще тръгваме ли? — попита с гласа на Джейн.
— След минутка. Някои от нас все пак трябва да се облекат.
До лабораторията беше само десетина минути.
Пазачът се оказа Тиодор — едър веселяк от смесена китайско-самоанска кръв.
— Притеснени сме за утре, господа професори?
— И ти ли знаеш за утре? — попита Ръс.
— Само, че ще става нещо голямо. Саймън ми каза.
— Сигурно вече знаят и в Паго Паго — въздъхна изменчивият.
— Саймън ме предупреди, че е тайна.
— И аз се надявам, че е тайна, поне засега. — Ръсел посочи с ръка. — Отвори лабораторията.
— Ами добре. — Тиодор натисна едно копче. — Чисто е.
Заобиколиха преградата и продължиха по тих коридор до дебела врата, изписана с предупреждения. Ръс я отключи, като опря длан на лещата, и вратата се отмести с въздишка.
В преддверието имаше два мощни компютъра. Той седна на единия и написа няколко думи.