— Правя това… заради което живея от хиляди години.
— И защо?
— Само един от нас може да остане на тази планета.
— Аз не съм един от „вас“.
— Но ти си…
Ръсел неочаквано се метна на гърба на хамелеона и посегна да забие в гърлото му канцеларската ножица, която бе докопал. Хамелеонът го отхвърли като кукла и той се стовари с трясък върху лазерната установка.
— … ти си единственият ми съперник тук — продължи спокойно хамелеонът. — Няма нищо лично между нас. Просто трябва да умреш.
Шарън пристъпи към лежащия неподвижно Ръсел.
— Стана лично, след като го нарани. А аз не мога да умра.
— Вярвам, че бих могъл да те доведа до състояние, равносилно на смъртта. Достатъчно е да те разкъсам на няколко части и да се погрижа да останат разделени. За достатъчно дълго.
Изменчивият напипа пулса на шията на Ръсел и застана между него и чудовището.
— Мога да направя същото с теб.
— Не и с една ръка, струва ми се. Няма да имаш достатъчно време, за да ти порасте нова, нито ще ти позволя да напуснеш това помещение, за да го направиш.
Шарън огледа стените.
— Грешиш. Мога да мина през тази стена и да се озова във водата за броени секунди. Съмнявам се, че ще посмееш да се изправиш срещу мен там. Дори с една ръка.
— Оставиш ли го, ще го убия. Ти избираш.
Изменчивият се поколеба. Джек нямаше да остави Ръсел жив, каквото и да се случеше с него.
— Хайде, давай — подкани го хамелеонът. — Дори няма да се опитам да те спра. Пак ще се върнеш, а междувременно аз ще се забавлявам да го убивам бавно. Беше досаден като колега всъщност.
Изменчивият реши да опита друг подход.
— Не те разбирам. Ти си като учен, който през целия си живот е търсил нещо, но когато го намери, е готов да го разруши, без да го разбере.
— Научих достатъчно, преди да излезеш от спалнята и да дойдеш тук. И аз съм толкова учен, колкото ти си жена. — Изведнъж погледна наляво. — Брей! Наистина хитро!
Откъснатата ръка се превръщаше в оръжие. Ноктите се издължиха в дълги метални остриета, върху кокалчетата се появиха очи. Отдолу израснаха псевдоподи, като дребни крачета на насекомо.
— Нека ти покажа как изглеждах, когато за първи път започнах да те търся. — Хамелеонът се скъси с трийсетина сантиметра и се изду толкова, че дрехите му се скъсаха по шевовете. Тялото му се покри с къси черни косми, лицето му придоби неандерталски черти. Той доразкъса дрехите си и отдолу се показаха масивни мускули и изпъкнали гениталии.
Изменчивият се хвърли върху него, но бе отблъснат с лекота. Кракът на хамелеона се вдигна рязко и едно твърдо копито блъсна изменчивия в гърдите. Чу се пращене на счупена кост. Изменчивият падна, надигна се бавно, беше замаян и пребледнял.
Хамелеонът погали настръхналите косми на гърдите си, втренчи поглед в Шарън и поклати глава.
— Недей.
— Опитай ти тогава — отвърна изменчивият с женски глас.
Без да поглежда противника си, хамелеонът замахна с бързината на змия и улови откъснатата ръка. Тя се опита да го издере, но той стисна металните й нокти и ги отчупи. След това ги запокити настрани и започна да къса крачетата, сякаш чистеше скариди.
Захапа бицепса и откъсна голям къс месо, сдъвка го и счупи ръката в лакътя. С дълъг мръсен нокът изчегърта очите и ги метна в устата си като бонбончета.
Засмя се, с порозовели от кръвта зъби, и продължи да ръфа.
Изменчивият огледа помещението за нещо, което да използва като оръжие. Огромният лазер несъмнено би могъл да нареже хамелеона на парчета, но беше закрепен неподвижно за статива и вероятно се управляваше дистанционно.
Ръсел се бе свестил и наблюдаваше ужасяващата сцена. Хамелеонът бе одрал кожата на ръката почти до китката. Пусна я на земята и изплю един кокал.
— В този момент трябва да кажа: „Имаш чудесен вкус, скъпа“, но всъщност не е така. Съмнявам се да съм ял нещо по-гнусно от теб.
— Ти си първото същество, което посмя да отхапе втори път. Толкова по въпроса за вкуса ти. — Шарън забеляза, че Ръсел бърка в джоба си и вади швейцарско ножче, и извика: — Ръс, недей!
Хамелеонът се обърна към човека и се разсмя.
— Сгреши инструмента, Ръсел.
— Сериозно? — Ръсел заби острието в розетката на трифазния ток. Бликна фонтан от искри, токовият удар го отхвърли назад и светлините угаснаха.
След секунда се включи резервният генератор. Лампите премигнаха и се върнаха към обичайната си яркост. Ръсел лежеше по гръб, притиснал обгорената си ръка.