— Това няма да ти спечели и секунда.
— Друга беше идеята. Някой ще дойде да види какво става.
— И ще открият, че не могат да отворят херметичната врата.
— Наистина си премислил всичко, нали? Ще ни убиеш — и после какво? Ще свикаш пресконференция?
— Ще си тръгна така, както щеше да го направи твоята Шарън…
Той се обърна. От Шарън нямаше и следа.
Изменчивият скочи върху него от тавана в мига, когато хамелеонът погледна нагоре. Хвърли се върху раменете му, завъртя рязко главата настрани и вратът на хамелеона изпука. Трето, по-силно дръпване — и главата се откъсна, с достатъчна сила да се удари в тавана. Но междувременно хамелеонът бе уловил Шарън за ръката, засили се, като оплискваше всичко наоколо с кръв от шията си, и я метна настрани. Шарън полетя към обекта, блъсна се в него и тупна на пода близо до Ръсел.
На шията на хамелеона вече израстваше нова глава, гротескна комбинация между неандерталеца и Джек.
— Уф, наистина боли. Да поиграем ли на болка?
Шарън се надигна, протегна ръка и докосна обекта. В лабораторията отекна звук като от далечна мощна камбана.
И изменчивият прие истинската си форма — за първи път от милион години. Издължи се до три метра. На лицето му имаше само един отвор, без видими сензорни органи. Тялото му се менеше непрестанно, цветовете обикаляха из целия спектър, изникваха, растяха, метаморфозираха и изчезваха крайници. Беше нечовешки красив.
Обектът се издигна над скелето, сякаш беше облак от живак. Стрелна се към хамелеона и оформи около него куполовидна клетка.
Изменчивият му заговори в цветове. Хамелеонът сграбчи течните решетки на клетката, но те не помръдваха. Изведнъж по тялото му премина мъчителен спазъм и той замръзна, покри го дебел слой скреж.
Обектът се разтопи до локва, заобикаляща хамелеона, а после се превърна в голямо сребристо яйце, в чиято вътрешност бе затворено смъртоносното същество. Разноцветни светлини затрептяха из лабораторията, угаснаха и изменчивият отново се превърна в Джейн, премина за миг през образа на Шарън и накрая стана Рей.
Рей отиде до Ръсел, улови го за ръката и му помогна да стане. След това го прегърна.
— Какво беше… това ти ли беше?
— Да, макар че случващото се беше новост и за мен. Предполагам, че така съм изглеждал, когато не се е налагало да приличам на някой друг.
Изведнъж отекна силен пукащ звук, от тавана се откъсна голямо парче и се стовари на пода.
— Обектът е мой партньор, жив посвоему. Не осъзнавах какво представлява, докато не му запях и не го докоснах. Това го промени, пробуди го. Намирал се е в нещо като режим на изчакване, в дълбока хибернация — в очакване да се завърна.
— Деветдесет години?
— По-скоро един милион. — Тя погледна сребристото яйце. — Не знае какво представлява Джек, но очевидно не бива да му позволява да остане на Земята. Ще го откараме у дома, за да го изучим.
— Той жив ли е?
— Да. Не може да умре, също като мен. Но не е от моя свят.
— А къде е твоят свят?
— На десет хиляди светлинни години оттук. Планета в овалния звезден куп Месие 22, в съзвездието Стрелец. — Тя се наведе и го целуна. — Вземи си телескоп, за да ме гледаш понякога.
— Значи трябва да заминеш.
— Да. Това е като закон на природата. Твърде дълго бях тук. Правих неща, които не биваше да правя. Като да се влюбя в местен, в същество от чужда раса.
— Ами… мисля, че знам как се чувстваш. — Тя го улови за ръката, стисна я и понечи да каже нещо, но се обърна и закрачи към кораба. В огледалната стена се появи отвор. — Мога ли да дойда с теб?
— Вечният астронавт. — Тя се засмя, но през сълзи. — Пътешествието ще е твърде дълго. И трябва да се научиш да дишаш хлор. — Погледна го в очите, дълго, после влезе в яйцето. Отворът изчезна.
Корабът безшумно се издигна към отвора на тавана.
Но след това се спусна обратно и вратата се появи.
Изменчивият беше в естествената си форма, великолепен, хаотичен. Изведнъж пак се превърна в Рей.
— Всъщност корабът каза, че можеш да дойдеш. Но не като човек. Ще трябва да му позволиш да те промени в нещо, подобно на мен.
— Може ли да го направи?
— Дребна работа за него. — Тя му се усмихна, очите й сияеха. — И пак ще си Ръс. Моят Ръс.
Внезапно говорителите изпукаха.
— Джек? — проехтя болезнено гласът на Джейн. — Ръсел? Какво става, по дяволите?