Веднага ни съблякоха голи като маймуни: и майка ми, и почетните дами, и мен. Бързината, с която тези господа събличат хората, е достойна за възхищение. Но най-много ме изненада това, че на всички ни бръкнаха с пръст в едно място, където ние, жените, обикновено поставяме само тръбичката на клизмата. Тази церемония ми се видя много странна — ето как съди човек за всичко, когато не е излизал от страната си. По-късно разбрах, че това било, за да видели дали не сме скрили там диаманти, такъв бил обичаят, установен от незапомнени времена между цивилизованите нации, които обикалят по моретата. Научих, че господа малтийските рицари-монаси не пропущали никога случая да направят тази проверка, когато залавяли турци или туркини, това било закон на международното право, който никога не се нарушавал.
Няма да ви разказвам колко е тежко за една млада принцеса да бъде отведена в Мароко като робиня заедно с майка си. Можете да си представите всичко, което трябваше да изтърпим в корсарския кораб. Майка ми беше още твърде хубава, прелестите на нашите придворни дами, дори на най-простите ни прислужнички, бяха по-съблазнителни от прелестите на жените в Африка. Колкото до мен, аз бях възхитителна, самата красота, самата грация и бях девствена, но не останах дълго такава — това цвете, което бе запазено за прекрасния принц на Маса-Карара, ми бе отнето от корсарския капитан. Той беше един отвратителен негър, който на всичко отгоре си мислеше, че ми прави голяма чест. Разбира се, палестринската принцеса и аз трябваше да бъдем много силни, за да издържим на всичко, което изпитахме, докато пристигнем в Мароко! Но да минем нататък, това са толкова обикновени неща, че не си струва труда да се говори за тях.
Когато пристигнахме, Мароко плуваше в кръв. Всеки един от петдесетте сина на императора Мулей Измаил си имаше своята партия и последицата от това бяха петдесет граждански войни; черни срещу черни, черни срещу мургави, мургави срещу мургави, мулати срещу мулати — това бяха безспирни кланета по цялата империя.
Едва слязохме от кораба и черните от една партия, враждебна на партията на нашия корсар, се появиха, за да им отнемат плячката. След диамантите и златото, ние бяхме най-ценното на кораба. Бях свидетелка на такава битка, каквато никога не сте виждали в европейските страни. Северните народи нямат много гореща кръв. У тях няма онзи бяс за жени, какъвто се среща навсякъде из Африка. Изглежда, че вие, европейските мъже, имате мляко в жилите; а в жилите на мъжете от Атласките планини и съседните страни тече витриол, огън. Биха се с яростта на лъвовете, тигрите и змиите от тяхната страна, за да решат кой ще ни притежава. Един мавър дръпна майка ми за дясната ръка, помощникът на моя капитан я задържа за лявата ръка, един мавритански войник я хвана за единия крак, а един от нашите пирати я държеше за другия. За миг всичките наши момичета бяха сграбчени от по четирима войници, които ги теглеха на разни страни. Нашият капитан бе застанал пред мен с ятаган в ръка и убиваше всеки, който излезеше насреща му. Накрая видях как всички наши италианки и майка ми бяха разкъсани, съсечени и изклани от зверовете, които се биеха за тях. Пленниците, мои другари по съдба, както и онези, които ги бяха пленили, войници, моряци, черни, мургави, бели, мулати и, най-после, моят капитан, всичко беше избито, а аз лежах полумъртва върху куп мъртъвци. Подобни сцени ставаха, както е известно, навред на триста левги наоколо, без нито веднъж да се пропуснат всекидневните пет молитви, както повелява Мохамед.
С голяма мъка се измъкнах от купчината окървавени типове, довлякох се до едно голямо портокалово дърво на брега на близкия поток и там се строполих изнемощяла от страх, умора, ужас, отчаяние и глад. Скоро изтощените ми сетива се отпуснаха в сън, който беше по-скоро припадък, отколкото почивка. Намирах се между живота и смъртта, в някакво състояние на отпадналост и безчувственост, когато усетих, че ме притиска нещо, което се клати отгоре ми, отворих очи и видях един бял човек с хубаво лице, който въздишаше и мърмореше през зъби:
— O, che sciagura d’essere senza cogl!…5
ГЛАВА XII
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА НЕЩАСТИЯТА НА СТАРИЦАТА
Учудена и възхитена, че чувам родния си език и не по-малко изненадана от думите на този мъж, аз му отговорих, че има и по-големи нещастия от неговото: с няколко думи му обясних ужасите, които бях изживяла и отново припаднах. Той ме отнесе в една близка къща, сложи ме на легло, даде ми да ям, угаждаше ми, утешаваше ме, ласкаеше ме, казваше ми, че никога не е виждал по-красива жена от мен и че никога не е съжалявал толкова за онова, което никой не можеше да му върне.