В страната, където ме отведе съдбата, и в кабаретата, където слугувах, съм виждала безброй хора, които мразеха собственото си съществуване, но срещнах само дванадесет души, които доброволно туриха край на нещастията си: трима негри, четирима англичани, четирима женевчани и един германски професор на име Робек. Най-после станах слугиня при евреина дон Исахар, който ме изпрати при вас, красива госпожице. Свързах съдбата си с вашата и повече се тревожа за вашите приключения, отколкото за моите. Никога не бих ви заговорила за нещастията си, ако не ме бяхте малко засегнала и ако не беше обичайно хората да се развличат с разни истории, когато пътуват по море. С една дума, госпожице, аз имам опитност и познавам хората. Направете си удоволствието да помолите всеки от пътниците да ви разкаже историята си и ако се намери и един между тях, който да не е проклинал често живота си, който често да не си е казвал на себе си, че е най-нещастният от всички хора, хвърлете ме в морето с главата надолу.
ГЛАВА XIII
КАК КАНДИД БЕШЕ ПРИНУДЕН ДА СЕ РАЗДЕЛИ С КРАСИВАТА КЮНЕГОНД И СТАРИЦАТА
След като чу историята на старата жена, красивата Кюнегонд прояви към нея учтивост, каквато се дължи на личност с нейния ранг и достойнство. Тя прие предложението и помоли един след друг всички пътници да и разкажат неволите си. Тя, и Кандид признаха, че старицата е права.
— Колко жалко — казваше Кандид, — че мъдрият Панглос, противно на обичая, беше обесен при едно аутодафе, той би ни казал прекрасни неща за физическото страдание и моралното зло, които са се разпрострели и по земята, и по морето, и аз може би бих намерил в себе си достатъчно сила и смелост да му направя най-почтително няколко възражения.
Докато всеки разказваше своята история, корабът бързо се носеше напред. В Буенос Айрес слязоха на брега Кюнегонд, капитан Кандид и старицата отидоха а посетят губернатора дон Фернандо д’Ибараа и Фигероа и Маскаренес и Лампурдос и Суза. Този благородник бе изпълнен с гордост, която подхождаше на човек с толкова много имена. Той говореше на хората с най-благородно презрение, вдигаше носа си толкова високо тъй безмилостно повишаваше глас с крайно внушителен тон и имаше тъй горделива походка, че всички, които го поздравяваха, изпитваха желание да го набият Той бясно обичаше жените. Кюнегонд му се стори най-хубавата жена, която някога е виждал. Първото нещо, което направи, бе да попита дали тя не е жена на капитана. Изразът на лицето му, когато зададе този въпрос, разтревожи Кандид: той не посмя да каже, че Кюнегонд е негова жена, защото в действителност не му беше жена, не смееше и да каже, че му е сестра, защото не му беше и сестра. И макар че тази невинна лъжа е била някога на мода у древните и че би могла да бъде полезна и на съвременните хора, неговата душа беше твърде чиста, за да преиначи истината.
— Госпожица Кюнегонд — рече той — ще ми направи честта да се омъжи за мен и ние молим ваше превъзходителство да благоволи да присъства на нашата сватба.
Засуквайки мустака си, дон Фернандо д’Ибараа и Фигероа и Маскаренес и Лампурдос и Суза се усмихна язвително и заповяда на капитан Кандид да отиде да направи преглед на ротата си. Кандид се подчини. Губернаторът остана сам с госпожица Кюнегонд. Той й призна страстната си любов, увери я, че още утре ще се ожени за нея в черквата или иначе, както подобава на нейните прелести. Кюнегонд го помоли да й даде четвърт час, за да си помисли, да се посъветва със старицата и да вземе решение.
Старицата каза на Кюнегонд:
— Госпожице, вие имате 72 благороднически титли в рода си, но нямате и пукната пара. Само от вас зависи да станете съпруга на най-големия благородник в Южна Америка, който при това има много красиви мустаци. Прилича ли ви да проявявате вярност, която устоява на всички изпитания? Била сте изнасилена от българите, един евреин и един инквизитор са познали ласките ви, нещастията ни дават известни права. Признавам, че ако бях на ваше място, не бих имала никакви угризения да се омъжа за господин губернатора и да осигуря кариерата на господин капитан Кандид.