— А къде е преподобният провинциален отец? — запита Какамбо?
— Той отслужи литургията и сега е на парада — отвърна сержантът; — ще можете да целунете шпорите му едва след три часа.
— Но господин капитанът — рече Какамбо, — който като мен умира от глад, съвсем не е испанец, той е германец. Не бихме ли могли да похапнем, докато чакаме негово преподобие.
Сержантът веднага отиде да предаде тези думи на командира.
— Слава Богу — каза благородникът. — Щом е германец, аз мога да говоря с него. Нека го заведат в моята колиба.
Заведоха веднага Кандид в една беседка, украсена е много красива колонада от зелен мрамор и злато и изпълнена с кафези, в които се намираха папагали, колибри, токачки и всички най-редки птици. Прекрасен обед беше поднесен в златни съдове и докато парагвайците ядяха царевица в дървени паници на открито под жаркото слънце, преподобният отец-командир влезе в беседката.
Той беше много хубав младеж с пълно лице, доста бял и румен, с извити вежди, живи очи, червени уши, с горд изглед, но гордостта му не беше нито гордостта на испанец, нито гордостта на йезуит. Той върна на Кандид и Какамбо оръжията, които им бяха отнети, както и двата андалузки коня; Какамбо им даде да ядат овес до беседката, като не ги изпущаше из очи, защото се страхуваше от някоя нова изненада.
Кандид най-напред целуна пеша на плаща на командира, след това двамата седнаха на масата.
— Значи, вие сте германец? — му рече йезуитът на немски.
— Да, преподобни отче — отговори Кандид.
Произнасяйки тези думи, и двамата се гледаха крайно изненадани и обхванати от вълнение, което не можеха да овладеят.
— А от кой край на Германия сте? — запита йезуитът.
— От мръсната провинция Вестфалия — каза Кандид. — Аз съм роден в замъка Тундер-тен-тронк.
— О, небеса! Възможно ли е? — извика командирът.
— Какво чудо! — възкликна Кандид.
— Нима сте вие? — рече командирът.
— Това е невъзможно — каза Кандид.
И двамата едва не паднаха по гръб, прегърнаха се и започнаха да проливат потоци сълзи.
— Как? Вие ли сте, преподобни отче! Вие, братът на красивата Кюнегонд! Вие, когото българите са убили! Вие, синът на господин барона! Вие, йезуит в Парагвай! Трябва да призная, че този свят е много странен. О, Панглос, Панглос, колко щяхте да се радвате, ако не бяхте обесен!
Командирът отпрати робите-негри и парагвайците, които им наливаха да пият в чаши от планински кристал. Той благодари безброй пъти на Бога и на свети Игнаций, като стискаше Кандид в прегръдките си. Лицата и на двамата бяха облени в сълзи.
— Вие ще се учудите, разнежите и развълнувате още повече — рече Кандид, — като ви кажа, че госпожица Кюнегонд, вашата сестра, която смятахте за изтърбушена, е жива и здрава.
— Къде е тя?
— Съвсем наблизо, при господин губернатора на Буенос Айрес. Аз идвах да воювам срещу вас.
Всяка дума, която те произнасяха през този дълъг разговор, разкриваше нови чудеса. Цялата им душа се лееше от устата им, слушаше с ушите им и блестеше в очите им. Понеже и двамата бяха германци, те останаха дълго на масата, очаквайки преподобния провинциален отец, и командирът говори така на скъпия си Кандид.
ГЛАВА XV
КАК КАНДИД УБИ БРАТА НА СКЪПАТА СИ КЮНЕГОНД
През целия ми живот от паметта ми няма да се заличи споменът за ужасния ден, в който видях как убиха баща ми и майка ми и изнасилиха сестра ми. Когато българите се оттеглили, моята прелестна сестра била изчезнала. Сложили майка ми, баща ми и мен, заедно с две слугини и три заклани момченца, в една каруца и ни закарали да ни погребат в един йезуитски параклис на две левги от замъка на дедите ми. Един йезуит ни поръсил със светена вода, която била ужасно солена. Няколко капки влезли в очите ми и отецът забелязал, че клепачите ми трепнали. Сложил ръка върху сърцето ми и усетил, че то още тупа. Дадоха ми помощ и след три седмици раните ми зараснаха. Вие знаете, драги Кандид, че аз бях доста хубав младеж. Станах още по-красив, затова преподобният отец Кру, игуменът на манастира, ме обикна с най-нежни чувства. Той ме облече в расо на послушник и след известно време бях изпратен в Рим. Главният отец имаше нужда от нов набор млади германски йезуити. Владетелите на Парагвай приемат колкото е възможно по-малко испански йезуити. Те предпочитат чужденците, защото смятат, че могат да ги командват по-лесно. Преподобният главен отец ме намери за подходящ да отида да работя в това лозе. Заминахме заедно трима души — един поляк, един тиролец и аз. Когато пристигнахме, оказана ми бе голяма чест — направиха ме поддякон и лейтенант. Днес съм полковник и свещеник. Здравата ще натупаме войските на испанския крал. Гарантирам ви, че ще бъдат отлъчени от черквата и сразени. Провидението ви изпраща тук, за да ни помогнете. Но вярно ли е наистина, че скъпата ми сестра Кюнегонд се намира наблизо, при губернатора на Буенос Айрес?