Абатът, който слушаше внимателно, като че ли се позамисли. След малко той се сбогува двамата чужденци, като ги прегърна нежно. На следния ден, когато се събуди, Кандид получи едно писмо със следното съдържание:
„Мой много скъпи и любими господине, От осем дни лежа болна в този град. Научих се, че сте тук. Бих литнала в обятията ви, ако можех да се изправя на крака. Научих се, че сте минал през Бордо. Оставих там верния Какамбо и старицата, които скоро ще дойдат при мен. Губернаторът на Буенос Айрес ми взе всичко, но ми остава вашето сърце. Елате, вашето присъствие или ще ме върне към живота, или ще ме накара да умра от радост.“
Това очарователно, това неочаквано писмо изпълни Кандид с неизразима радост; но той бе съкрушен от новината, че неговата скъпа Кюнегонд е болна. Разкъсван от тези две чувства, той взема златото и диамантите си и казва да го заведат заедно с Мартен в странноприемницата, където е отседнала госпожица Кюнегонд. Разтреперан от вълнение, той влиза в стаята, сърцето му се разтуптява, заговаря с разхълцан глас, иска да разтвори завесите на леглото, иска да донесат светлина.
— В никакъв случай! — казва му прислужницата. — Светлината ще я убие! — И тя бързо затваря завесите.
— Скъпа моя Кюнегонд — каза Кандид с плач, — как се чувствате? Щом не можете да ме видите, поне ми говорете.
— Тя не може да говори — казва прислужницата. Тогава дамата измъква от леглото една пухкава ръка, която Кандид дълго облива със сълзи, а после напълва с диаманти, като оставя и една кесия със злато върху креслото. Посред тези вълнения ето че пристига един пристав, следван от перигордииския абат и цял взвод стражари.
— Значи, тези са двамата подозрителни чужденци? — казва той и веднага заповядва на своите юнаци да ги хванат и да ги замъкнат в затвора.
— В Елдорадо не се отнасят така към пътниците — възкликна Кандид.
— Сега аз съм по-манихей от всякога — каза Мартен.
— Но къде ни водите, господине? — попита Кандид.
— В една подземна килия на затвора — отговори приставът.
След като си възвърна самообладанието, Мартен реши, че дамата, която се представи за Кюнегонд, е измамница, че господин перигординският абат е също мошеник, който веднага се е възползвал от простодушието на Кандид, и че приставът е трети мошеник, от когото могат лесно да се отърват. За да не се излага на нескончаеми съдебни разтакавания, Кандид, който при това гореше от нетърпение да види наново истинската Кюнегонд, послуша съвета на своя приятел и предложи на пристава три диамантчета на стойност от около три хиляди пистоли всяко.
— О, господине — каза му човекът с пръчката от слонова кост, — дори да бяхте извършил всички възможни престъпления, за мен вие сте най-честният човек на света. Три диаманта! И всеки от тях струва три-хиляди пистоли! Живота бих си пожертвал за вас, господине, но няма да ви отведа в тъмницата. Арестуваме всички чужденци, но оставете тази работа на мен. Имам брат в Диеп, в Нормандия. Ще ви отведа при него и ако имате още някой диамант да му дадете, той ще се погрижи за вас не по-зле от мен.
— А защо арестуват всички чужденци? — запита Кандид.
Тогава перигординският абат взе думата и каза:
— Заради един дрипльо от Атребация15, който чул да се говорят глупости, и само това го накарало да извърши опит за цареубийство — не като онзи от май 1610 година16, а като онзи от декември 1594 година17, — както и много други цареубийства, извършени през други години, през други месеци, от други дрипльовци, които чули да се говорят глупости.
Тогава приставът обясни за какво се касае.
— О, какви изроди! — извика Кандид. — Как, такива ужаси у един народ, който танцува и пее! Искам да напусна колкото е възможно по-скоро тази страна, където маймуни дразнят тигри. Виждал съм мечки в нашата страна, хора съм виждал само в Елдорадо. За Бога, господин приставе, отведете ме по-скоро във Венеция, където трябва да чакам госпожица Кюнегонд.
— Мога да ви отведа само в Долна Нормандия — каза началникът на стражарите.
Той веднага му свали оковите, каза, че се е заблудил, заведе Кандид и Мартен в Диеп и ги остави на грижите на брат си. На пристанището бе хвърлил котва един малък холандски кораб. Станал най-услужливият човек на света благодарение на три други диаманта, нормандецът качи Кандид и Мартен на кораба, който щеше да отплува за Портсмут в Англия. Това не беше пътят за Венеция, но на Кандид му се струваше, че се е измъкнал от ада. При това възнамеряваше при първия удобен случай да замине оттам за Венеция.
15
Касае се за Робер Дамиен от Арас (старото име на Арас е Атребация), който направил опит да убие крал Луи XV.
16
Подтикнат от католическата пропаганда, Франсоа Равайак убил крал Анри IV през май 1610 г. Бил толкова беден, че нямал пари да си купи нож, а откраднал ножа, с който извършил убийството.