— Ще признаете, че поне тези хора са щастливи — каза Кандид на Мартен. — По цялата обитаема земя, с изключение на Елдорадо, досега съм срещал само нещастници; но колкото до това момиче и до този театинец, обзалагам се, че са много щастливи създания.
— Обзалагам се, че не са щастливи — рече Мартен.
— Достатъчно е да ги поканим на обяд — каза Кандид — и вие ще видите дали се мамя.
Той веднага се приближи към тях, поздрави ги и ги покани да дойдат в неговата странноприемница да похапнат макарони, ломбардски яребици и сьомга хайвер и да пийнат „Монтепулчано“, „Лакрима Кристи“, кипърско и самоско вино. Госпожицата се изчерви, театинецът прие поканата и момичето го последва, гледайки Кандид с изненадани и смутени очи, замъглени от няколко сълзи. Едва бяха влезли в стаята на Кандид, и тя му каза:
— Как, господин Кандид вече не може да познае Пакет!
При тези думи Кандид, който дотогава не я бе разгледал внимателно, защото умът му бе зает само с Кюнегонд, й каза:
— Уви, мое бедно дете, значи, вие докарахте доктор Панглос до прекрасното състояние, в което го видях!
— Уви, господине, аз самата — отвърна Пакет. — Виждам, че вие сте осведомен за всичко. Научих за ужасните нещастия, които са сполетели целия дом на госпожа баронесата и красивата Кюнегонд. Кълна ви се, че и моята участ беше не по-малко тъжна. Аз бях съвсем невинна, когато ме видяхте за първи път! Един францискански калугер, който беше мой изповедник, ме прелъсти много лесно. Последиците бяха страхотни. Бях принудена да напусна замъка известно време след като господин баронът ви изгони със здрави ритници в задника. Щях да умра, ако един прочут лекар не се бе смилил над мен. От благодарност станах любовница за известно време на този лекар. Жена му, истинска фурия, беше бясно ревнива и ме биеше безжалостно всеки ден. Този лекар беше най-грозният мъж на света, а аз най-нещастната от всички същества — постоянно ме биеха заради мъж, когото не обичах. Вие знаете, господине, колко е опасно за една свадлива жена да бъде съпруга на лекар. Разярен от безобразията й, един ден той й даде, уж за да я излекува от най-обикновена хрема, едно толкова силно лекарство, че след два часа тя умря в ужасни гърчове. Роднините на госпожата заведоха наказателно дело срещу господина. Той избяга, аз бях хвърлена в затвора. Моята невинност нямаше да ме спаси, ако не бях хубавичка. Съдията ме освободи при условие, че ще замести лекаря. Скоро бях изместена от една съперница и изгонена без никакъв подарък. Принудена бях да продължа отвратителния занаят, който на вас, мъжете, ви се струва тъй забавен, а за нас е само една бездна от нещастия. Дойдох да упражнявам този занаят във Венеция. О, господине, ако можете да си представите какво нещо е да си принуден да раздаваш ласки, безразлично дали при теб е дошъл някой стар търговец, някой адвокат или калугер, гондолиер или абат; да бъдеш изложена на всички оскърбления, на всички унижения, да си принудена често да вземеш назаем една пола, за да отидеш да ти я вдигне някой гаден мъж, да ти открадне един това, което си спечелила от друг, да трябва да се откупуваш от съдиите и да знаеш, че те очаква ужасна старост, да знаеш, че ще завършиш дните са или в болницата, или на бунището. Ако знаехте всичко това, щяхте да заключите, че аз съм едно от най-нещастните същества на света.
Така Пакет разкриваше сърцето си на добрия Кандид в стаята му, в присъствието на Мартен, който му каза:
— Виждате, че вече съм спечелил половината от облога.
Брат Жирофле беше останал в трапезарията, за да пийне една-две чашки, докато стане обедът.
— Но вие имахте тъй весел и тъй доволен вид, когато ви срещнах! — рече Кандид на Пакет. — Пеехте и галехте театинеца тъй нежно и непринудено и изглеждахте тъй щастлива, колкото сега твърдите, че сте нещастна.
— О, господине — отвърна Пакет, — това е още една от неволите на нашия занаят. Вчера един офицер ме наби и ограби, а днес трябва да изглеждам в добро настроение, за да се харесам на един калугер.
Кандид не пожела да чуе повече. Той призна, че Мартен е бил прав. Седнаха на масата с Пакет и театинеца. Обядът беше доста приятен и към края сътрапезниците си говореха с известно доверие.
— Отче — каза Кандид на калугера, — струва ми се, че вие имате съдба, на която всички трябва да завиждат: вие пращите от здраве, по лицето ви личи, че сте щастлив, намерил сте много красиво момиче, за да се забавлявате, и изглеждате много доволен, че сте театински монах.