Какамбо, който наливаше вино на един от чужденците, се приближи до своя господар и му каза на ухото:
— Ваше величество ще замине, когато пожелае, корабът е готов.
След като каза тези думи, той излезе. Учудените сътрапезници се спогледаха, без да промълвят дума. Тогава един друг слуга се приближи до господаря си и му каза:
— Ваше величество, каретата ви е в Падуа и лодката е готова.
Господарят направи знак и слугата си отиде. Всички сътрапезници отново се спогледаха и общото учудване се усили. Трети слуга се приближи до трети чужденец и му рече:
— Ваше величество, повярвайте ми, вие не трябва да оставате тук по-дълго. Ще ида да приготвя всичко.
И веднага изчезна.
Тогава за Кандид и Мартен вече нямаше никакво съмнение, че това е карнавален маскарад. Четвърти слуга каза на четвъртия господар:
— Ваше величество може да замине, когато пожелае.
После и той излезе като другите. Петият слуга каза същото на петия господар. Но шестият слуга говори различно на шестия чужденец, който седеше до Кандид. Той му каза:
— Ей Богу, ваше величество, вече не искат да дават на кредит на ваше величество, нито на мен и тази нощ може да ни натикат в затвора. Отивам да се погрижа за собствените си работи, сбогом.
Когато всичките слуги излязоха, шестимата чужденци, Кандид и Мартен запазиха дълбоко мълчание. Най-сетне Кандид наруши мълчанието.
— Каква странна шега, господа — каза той. — Защо всички вие сте царе? Аз пък ще ви призная, че нито аз, нито приятелят ми Мартен сме царе.
Господарят на Какамбо взе думата и важно каза на италиански:
— Аз съвсем не се шегувам. Наричам се Ахмед III21, бях велик султан много години. Свалих брат си от престола, а после племенникът ми свали мене. Моите везири бяха обезглавени, а аз довършвам живота си в стария сарай. Моят племенник, великият султан Махмуд, ми позволява да пътувам понякога заради здравето си и аз дойдох да прекарам карнавала във Венеция.
Младежът, който седеше до Ахмед, заговори след него и каза:
— Аз се наричам Иван22. Бях император на цяла Русия. Свалили ме от престола, когато съм бил още в люлката. Баща ми и майка ми били затворени и ме отгледали в тъмницата. Понякога ми разрешават да пътувам, съпровождан от стража. И аз дойдох да прекарам карнавала във Венеция.
Третият рече:
— Аз съм Чарлз-Едуард23, английски крал. Моят Гкица ми отстъпи кралските си права и аз се сражавах, за да ги защитя. На осемстотин от моите поддръжници им изтръгнаха сърцата и с тях ги удряха по лицата. Бях хвърлен в затвора. Сега отивам в Рим да посетя краля, моя баща, свален от престола като мен и като дядо ми. Пътем се отбих да прекарам карнавала във Венеция.
Тогава четвъртият взе думата и каза:
— Аз съм крал на поляците24. Превратностите на войната ме лишиха от наследствените ми владения. Баща ми изпита същия обрат на съдбата. Но аз се примирявам с повелите на провидението, както султан Ахмед, император Иван и крал Чарлз-Едуард — нека Бог им даде дълъг живот. Дойдох да прекарам карнавала във Венеция.
Петият каза:
— Аз също съм крал на поляците25. Загубих царството си два пъти, но Провидението ми даде друга държава, в която направих повече добро, отколкото всичките крале на сарматите, взети заедно, са извършили по бреговете на Висла. Аз също се примирявам с волята на Провидението. И аз дойдох да прекарам карнавала във Венеция.
Дойде редът на шестия монарх да заговори.
— Господа — рече той, — аз не съм такъв велик владетел като вас, но все пак бях крал като всички други крале. Аз съм Теодор26, избраха ме за крал на Корейка. Наричаха ме „ваше величество“, а сега едва ме наричат „господине“. Аз сечах пари, а сега нямам нито петак, имах двама държавни секретари, а сега имам само един слуга. Седях на престол, а в Лондон дълго лежах на слама в тъмницата. Много се страхувам, че и тук ще се отнесат към мен по същия начин, макар че и аз подобно на ваши величества съм дошъл да прекарам карнавала във Венеция.
Петимата други царе изслушаха тези слова с благородно съчувствие. Всеки от тях даде по двадесет секвини на крал Теодор, за да си купи дрехи и ризи. Кандид му подари един диамант за две хиляди секвини. „Кой е този човек — казваха си петимата царе, — който е в състояние да даде сто пъти повече от всеки от нас и който наистина подарява такива суми?“