„Миличък, какво ти дойде наум да разрязваш еретик? Не знаеш ли, че в телата на тия хора винаги се крие дявол? Ей сега ще отида да извикам свещеника да изгони злия дух.“ Изтръпнах при тези думи, събрах малкото сили, които още ми оставаха, и извиках: „Смилете се над мен!“ Най-после този португалски бръснар си възвърна смелостта, той заши кожата ми и дори жена му започна да се грижи за мен. След петнадесет дни бях вече на крака. Бръснарят ми намери работа и аз станах лакей на един малтийски рицар, който заминаваше за Венеция. Но тъй като моят господар нямаше с какво да ми плати заплатата, постъпих на работа при един венециански търговец и заминах с него за Цариград.
Един ден ми хрумна да вляза в една джамия. Вътре имаше само един стар имам и една млада, набожна и много хубава жена, която четеше молитви. Цялата й гръд беше открита и между двете си цицки беше поставила чудесен букет от лалета, рози, съсънки, лютичета, зюмбюли и иглики. Букетът й падна, аз го вдигнах и го поставих на мястото му с почтително усърдие. Толкова дълго го поставях, че имамът се ядоса и като разбра, че съм християнин, почна да вика за помощ. Отведоха ме при кадията, който заповяда да ми ударят сто удара с пръчка по ходилата и ме изпрати да греба в галерите. Бях окован в същата галера и на същата пейка с господин барона. В галерата имаш четирима младежи от Марсилия, пет неаполитански свещеници и двама калугери от Корфу, които ни казаха, че подобни приключения ставали всеки ден. Господин баронът твърдеше, че е бил жертва на по-голяма несправедливост от мен, аз пък твърдях, че е много по-позволено да поставиш обратно една китка цветя между гърдите на една жена, отколкото да седиш гол с един султански паж. Препирахме се безспир и всеки ден получавахме по двадесет удара с бич, докато връзката между събитията на този свят ви доведе в нашата галера и вие ни откупихте.
— А, добре, скъпи ми Панглос — рече Кандид, — когато ви бесеха, разрязваха, смазваха от бой, когато гребяхте в галерата, все тъй ли мислехте, че всичко върви най-добре на този свят?
— Винаги съм бил на първоначалното си мнение — отговори Панглос, — защото най-сетне аз съм философ, не ми прилича да се отричам от мнението си. Лайбниц не може да греши и предвечната хармония е най-хубавото нещо на света също така, както плътното вещество и неосезаемият етер.
ГЛАВА XXIX
КАК КАНДИД ОТНОВО НАМЕРИ КЮНЕГОНД И СТАРИЦАТА
Докато Кандид, баронът, Панглос, Мартен и Какамбо си разказваха приключенията си, докато разсъждаваха върху случайните и неслучайните събития на този свят, докато спореха за причините и последиците, за нравственото зло и за физическото страдание, за свободата и необходимостта, за утехата, която може да намери човек, когато гребе в турска галера, те стигнаха до брега на Мраморно море, където се намиращ къщата на трансилванския княз. Първото нещо, което видяха там, бяха Кюнегонд и старицата, които простираха на едно въже изпрани кърпи.
При тази гледка баронът пребледня. Виждайки своята красива Кюнегонд почерняла, с червени кръгове около очите, със съсухрени гърди, набръчкани бузи, зачервени и издрани ръце, нежният любовник Кандид отстъпи три крачки назад, обхванат от ужас, и след това се приближи от учтивост. Кюнегонд прегърна Кандид и брат си, после те прегърнаха и старицата. Кандид ги откупи и двете.
Наблизо имаше един малък чифлик. Старицата предложи на Кандид да се установят там, докато цялата дружина намери нещо по-добро. Кюнегонд не знаеше, че е погрозняла, никой не й беше казал това: тя припомни на Кандид обещанията му с толкова недвусмислен тон, че добрият Кандид не посмя да й откаже. И така той уведоми барона, че ще се ожени за сестра му.
— Никога няма да позволя — каза баронът — подобна низост от нейна страна и подобно безочие от ваша. Никога няма да допусна да бъда упрекнат за такова безчестие: децата на сестра ми да не могат да влязат в каноническите съвети27 на Германия. Не, сестра ми ще се ожени само за имперски барон.
27
До края на XVIII в. в някои канонически съвети са били допускани само духовни лица, които имали известен брой прадеди с благороднически титли.