Кюнегонд се хвърли в краката му и ги обля със сълзите си, баронът остана непреклонен.
— Ти си царят на глупците! — извика му Кандид. — Измъкнах те от галерата, платих ти откупа, платих откупа на сестра ти. Тя миеше паници, грозна е и аз имах добрината да се съглася да я взема за жена. А ти се противопоставяш! Ако се отдам на гнева си, ще те убия още веднъж.
— Можеш да ме убиеш още веднъж — каза баронът, — но няма да се ожениш за сестра ми, докато съм жив.
ГЛАВА XXX
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В дъното на душата си Кандид нямаше никакво желание да се ожени за Кюнегонд, но крайната дързост на барона го накара да се реши да сключи брак, а и Кюнегонд настояваше тъй буйно, че той не можеше да се откаже от обещанието си. Посъветва се с Панглос, Мартен и верния си Какамбо. Панглос направи едно хубаво изложение, с което доказваше, че баронът няма никакво право върху сестра си и че според всички закони на империята тя може да сключи морганатичен брак с Кандид. Мартен заключи, че баронът трябва да бъде хвърлен в морето, а Какамбо реши, че трябва да го върнат на капитана на турската галера да погребе още известно време, след което с първия кораб да го изпратят на отеца-генерал в Рим. Намериха неговото мнение за много правилно, старицата също го одобри. Без да кажат нищо на сестра му, цялата работа бе извършена с малко пари и те имаха удоволствието да изиграят един йезуит и да накажат гордостта на един германски барон.
Естествено би било да очакваме, че сега, след толкова беди, когато най-сетне се бе оженил за любимата си и живееше в компанията на философа Панглос, философа Мартен, разумния Какамбо и старицата и след като беше донесъл толкова много диаманти от родината на древните инки, Кандид ще води най-приятния живот на света. Но евреите така го ограбиха, че му остана само малкият чифлик, жена му ставаше с всеки изминал ден все по-грозна, по-свадлива и непоносима, старицата беше недъгава и в още по-лошо настроение от Кюнегонд. Какамбо, който работеше в градината и ходеше да продава зеленчук в Цариград, се съсипваше от работа и проклинаше съдбата си. Панглос беше отчаян, че не блести в някой германски университет. Колкото до Мартен, той бе твърдо убеден, че навсякъде животът е лош и търпеливо понасяше всичко. Кандид, Мартен и Панглос спореха понякога за метафизика и етика. Често под прозорците на сградата на чифлика виждаха да минават кораби, натъпкани с ефендита, паши и кадии, които бяха изпращани на заточение в Лемнос, Митилин, Ерзерум, виждаха как пристигат други кадии, други паши, други ефендита, които заемаха местата на заточените и които на свой ред биваха заточавани по-късно, виждаха отрязани глави, натъпкани със слама, които щяха да бъдат поднесени на Високата порта. Тези зрелища разпалваха още повече препирните. Когато не спореха, скуката ставаше тъй непоносима, че един ден старицата се осмели да им каже:
— Бих желала да зная кое е по-лошо: дали да бъдеш изнасилена сто пъти от негри-пирати, да ти отрежат половината задник, да минеш между две редици българи, въоръжени с тояги, да те бият с камшик и обесят на едно аутодафе, да ти разрежат корема, да гребеш в галера, с една дума, да изпиташ всичките нещастия, през които всички ние сме минали, или пък да живееш тук, без да правиш нищо.
— Това е голям въпрос — рече Кандид.
Това слово предизвика нови разсъждения и Мартен заключи, че човек е роден, за да живее или в гърчовете на тревогата, или в безчувствеността на скуката. Кандид не се съгласяваше с него, но не твърдеше нищо. Панглос признаваше, че винаги е страдал ужасно, но понеже веднъж беше заявил, че всичко върви чудесно, той продължаваше да поддържа мнението си, макар че не вярваше в него.
Най-после се случи нещо, което окончателно затвърди вярата на Мартен в неговите отвратителни принципи, което разколеба Кандид повече от всеки друг път и дълбоко смути Панглос. Един ден те видяха, че към техния чифлик идват Пакет и брат Жирофле, изпаднали в крайна нищета. Те бързо изяли подарените им три хиляди пиастри, разделили се, отново се сдобрили, пак се скарали, били хвърлени в тъмница, избягали оттам и най-после брат Жирофле се потурчил. Пакет продължавала своя занаят навсякъде, но не печелела вече нищо.
— Аз предвидих — каза Мартен на Кандид, — че вашите подаръци ще бъдат бързо прахосани и само ще ги направят още по-нещастни. Вие и Какамбо се бяхте натъпкали с милиони пиастри и не бяхте по-щастливи от брат Жирофле и Пакет.
— О, о — рече Панглос на Пакет, — значи Небето отново ви доведе между нас. Знаете ли, бедно дете, че заради вас загубих върха на носа си, едно око и едно ухо? Но и вие сте се наредила! О, какъв свят!