— Уви — рече нещастникът на другия нещастник, — не можете ли вече да познаете вашия скъп Панглос?
— Какво чувам? Вие ли сте, скъпи учителю, вие ли сте в това ужасно състояние! Какво нещастие ви се е случило? Защо не сте вече в най-хубавия от всички замъци? Какво е станало с госпожица Кюнегонд, бисера измежду всички девойки, най-майсторското произведение на природата?
— Не мога вече да се държа на краката си от глад — каза Панглос.
Кандид веднага го заведе в обора на анабаптиста и му даде да хапне малко хляб. Когато Панглос се съвзе, той го запита:
— И така, какво стана с Кюнегонд?
— Тя умря — отвърна другият.
При тези думи Кандид припадна. Приятелят му го свести с малко развален оцет, който случайно намери в обора. Кандид отвори очи.
— Кюнегонд е мъртва! О, най-добър от всички светове, къде си ти? Но от каква болест е умряла? Да не би защото е видяла как господин баща й ме изгони със здрави ритници от хубавия си замък?
— Не — рече Панглос, — тя беше изтърбушена от български войници, след като я изнасилиха толкова пъти, колкото може да бъде изнасилена една жена Те пръснаха черепа на господин барона, който искаше да я защити, госпожа баронесата беше насечена на късове, към бедния ми ученик се отнесоха точно по същия начин, както към сестра му, а колкото до замъка, от него не остана камък върху камък, нито един хамбар, нито една овца, нито една патка, нито едно дърво. Но за нас отмъстиха, защото аварите извършиха същото в съседното графство, което принадлежеше на един български благородник.
След този разказ Кандид отново загуби съзнание. Когато дойде на себе си, след като каза всичко онова, което трябваше да каже, той се осведоми за причината и последицата и за достатъчното основание, което бе докарало Панглос до това жалко състояние.
— Уви — отвърна философът, — причината е любовта, любовта, утешителката на човешкия род, пазителката на Вселената, душата на всички чувстващи живи същества, нежната любов.
— Уви — рече Кандид, — познавам тази любов, тази господарка на сърцата, душата на нашата душа. От нея спечелих само една целувка и двадесет ритника по задника. Как е могла тази прекрасна причина да произведе у вас такава ужасна последица.
Панглос му отговори с тези думи:
— О, скъпи мой Кандид, вие познавате Пакет, красивата прислужница на нашата височайша баронеса. В нейните прегръдки аз вкусих райски наслади, от които произлязоха тези адски мъки и които, както виждате, ме разкъсват. Тя беше заразена от тази болест и може би вече е умряла. Пакет беше получила този дар от един много учен францискански калугер, който го бил получил от една стара графиня, която го била получила от един кавалерийски капитан, който го дължал на една маркиза, която го получила от един паж, който го получил от един йезуит, който, докато бил и послушник, го получил по пряка линия от един от моряците на Христофор Колумб. Колкото до мен, аз няма го предам никому, защото скоро ще умра.
— А, Панглос — извика Кандид, — каква страни приемственост! Самият дявол трябва да е в корен на злото!
— Съвсем не — възрази великият мъж, — това е нещо необходимо в най-добрия от всички светове, една неизбежна съставка. Защото, ако Колумб не беше хванал на един остров край Америка тази болест, която отравя извора на зачатието, често пречи на зачатието очевидно се противопоставя на великата цел на природата, ние не щяхме да имаме нито шоколад, нито кърмъзена боя. При това трябва да се отбележи още, че днес на нашия континент тази болест, подобно на споровете, е присъща само нам. Турците, индийците, персийците, китайците, сиамците, японците още не я познават; но има достатъчно основание и те да я опознаят след няколко века. Междувременно у нас тя постигна чудесен напредък, особено в големите армии, съставени от почтени, добре възпитани наемници, които решават съдбините на държавите; може да се твърди, че когато тридесет хиляди души се сражават в редовна битка срещу друга, равна по брой войска, и от двете страни има по двадесет хиляди сифилитици.
— Това е прекрасно — рече Кандид, — но все пак трябва да ви излекуваме.
— Как мога да се излекувам — рече Панглос, — като нямам пукната пара, приятелю? А по цялата земя човек не може нито да поиска да му пуснат кръв, нито да му направят клизма, без да плати или без да има някой, който да плати вместо него.
Тези последни думи накараха Кандид да се реши. Той отиде при своя милостив анабаптист Жак, хвърли се в краката му и тъй трогателно му обрисува състоянието на своя приятел, че анабаптистът не се поколеба нито за миг да приеме доктор Панглос в дома си и да осигури лекуването му на свои разноски. При лекуването Панглос загуби само едно око и едно ухо. Той пишеше добре и знаеше отлично аритметика. Анабаптистът Жак го направи свой книговодител. След два месеца, понеже трябваше да отиде в Лисабон по търговски сделки, той взе в своя кораб и двамата философи. Панглос обясни, че всичко, което става, е за добро. Жак не беше на това мнение.