Това ново приключение им даде повод да философстват повече от всякога.
Наблизо живееше един много прочут дервиш, който минаваше за най-добрия философ на Турция. Те отидоха да се посъветват с него. Панглос взе думата и каза:
— Учителю, дойдохме да те помолим да ни кажеш защо е било създадено това странно животно, човекът.
— Защо се бъркаш в тези неща — му отвърна дервишът. — Твоя работа ли е?
— Но, достопочтени отче — каза Кандид, — на земята има страшно много зло.
— Какво значение има — каза дервишът — дали има зло или добро? Когато негово височество изпраща някой кораб в Египет, тревожи ли се той дали мишките в кораба се чувстват добре, или не?
— Какво тогава трябва да правим? — запита Панглос.
— Да мълчим — отвърна му дервишът.
— Аз се надявах — каза Панглос — да побеседвам малко с тебе за последиците и причините, за най-добрия от възможните светове, за произхода на злото, за естеството на душата, за предвечната хармония.
Като чу тези думи, дервишът му хлопна вратата под носа.
Докато разговаряха с дервиша, пръсна се новината, че в Цариград удушили двама везири и главния мюфтия и набили на кол много техни приятели. В продължение на няколко часа тази трагедия предизвика голямо вълнение навсякъде. Завръщайки се в малкия чифлик, Панглос, Кандид и Мартен видяха един добродушен старец, който бе излязъл на прага си да подиша чист въздух под клоните на портокаловите дървета. Панглос, който обичаше не по-малко да разпитва, отколкото да спори, го запита как се казва мюфтията, когото са удушили.
— Съвсем не зная — отговори човечецът — и никога не съм знаел името на никой мюфтия, нито на някой везир. Съвършено нищо не зная за случката, за която ми говорите. Предполагам, че изобщо онези, които се занимават с обществените дела, свършват понякога зле и че напълно заслужават съдбата си. Никога не любопитствам да зная какво става в Цариград, задоволявам се да изпращам там за продан плодовете на градината, която обработвам.
След тези думи той покани чужденците в дома си. Двете му дъщери и двамата му сина им предложиха разни видове шербети, които те сами правеха, каймак, размесен с корички от захаросана китра, портокали, лимони, ананаси, фъстъци, кафе мока, в което нямаше никакъв примес от лошото кафе от Батавия и от островите. След това двете дъщери на този добър мюсюлманин намазаха с благовонни масла брадите на Кандид, Панглос и Мартен.
— Вие сигурно имате прекрасни обширни земи — каза Кандид на турчина.
— Имам само осемдесет декара — отговори турчинът. — Обработвам ги с децата си. Трудът ни пази от трите големи злини: отегчението, порока и нуждата.
Завръщайки се в чифлика си, Кандид се отдаде на дълбоки разсъждения върху думите на турчина. Той каза на Панглос и на Мартен:
— Този добър старец, струва ми се, си е създал живот, който е много по за предпочитане от съдбата на шестимата царе, с които ние имахме честта да вечеряме.
— Както твърдят всички философи — каза Панглос, — величието е много опасно: Еглон, царят на моабитите, е бил убит от Ехуд. Авесалом е увиснал на косите си и е бил прободен с три копия. Цар Надаб, син на Иеровоам, е бил убит от Вааза. Цар Ела — от Самбри, Охозиас — от Иеху, Аталия — от Йойада, царете Иоаким, Иехония, Седекия били превърнати в роби. Знаете как са загинали Крез, Астиаг, Дарий, Дионисий от Сиракуза, Пир, Персей, Анибал, Югурта, Ариовист, Цезар, Помпей, Нерон, Отон, Вителий, Домициан, Ричард II Английски, Едуард II, Хенри VI, Ричард III, Мария Стюарт, Чарлз I, тримата Анри във Франция, император Анри IV. Вие знаете…
— Зная също — отвърна Кандид, — че трябва да работим градината си.
— Прав сте — каза Панглос, — защото, когато човекът е бил поставен в райската градина, той е бил поставен там ut operatur eum, тоест за да я обработва, което показва, че човекът не е роден за почивка.
— Да работим, без да умуваме — каза Мартен. — Това е единственият начин да направим живота поносим.
Цялото малко общество се съгласи с това похвално намерение и всеки се залови да упражнява дарбите си; малкият къс земя носеше големи приходи. Кюнегонд наистина беше много грозна, но тя стана отлична сладкарка, Пакет се залови да бродира, старицата се грижеше за бельото, дори брат Жирофле стана полезен — той беше добър дърводелец и дори стана почтен човек. Понякога Панглос казваше на Кандид:
— В най-добрия от възможните светове всички събития са свързани, защото, ако вие не бяхте изгонен от един прекрасен замък с ритници по задника заради любовта ви към госпожица Кюнегонд, ако не бяхте изтезаван от Инквизицията, ако не бяхте обиколил Америка пеша, ако не бяхте пронизал със сабята си барона, ако не бяхте загубил всичките си овце, които получихте от чудесната страна Елдорадо, не щяхте да ядете тук захаросани китри и фъстъци.