— Трябва да е някой честен селянин — продума Хрисантов и се приготви да го поздрави приятелски.
— Да поговорим с него — каза Иванов и като направи да спре колата, той се обърна към мирния избирател:
— Добра среща, байно!
— Дал бог добро, господине — отговори селянинът и възпря коня.
Иванов го изгледа, па каза:
— Какво има по вас ново-вехто?
— Всичко добро. Отивам в града. Ваша милост?
— Ний отиваме към ваше село.
— Харно, харно.
— Какво има ново-вехто по вас? — повтори пак Дванов.
— Всичко хубаво — какво ще има?
Иванов си побара брадата доволно дълбокомислено. Той кроеше как да залови разговор върху настроението на селяните по изборите. Това беше доста деликатна работа. За да внушиш повече доверие на селянина, нужно е да се представиш незаинтересован и благодушен. Мамен много пъти, той е привикнал да се съмнява; лъган безпощадно от всички политически и обществени аферисти, той си позволява да крие мисълта си. И когато го счете полезно — да излъже. Ето защо само подир дълги забиколки и разпитвания за нивята, за тогова или оногова в Дермендере, за скъпотията, за времето той му каза:
— А кого сте си намислили да изберете за депутат?
Из един път благодушното и весело лице на селянина стана сериозно. Той погледна първо Иванова, после Хрисантова, комуто тупаше сърцето, плюна и поглади коня ло гривата. Би казал човек, че той не разбира добре думите на Иванова. Именно това си помислиха двамата другари и Иванов се готвеше да му разясни думите си, когато младият селяк отговори:
— За депутатин… още не сме нагласили кого ще си избираме депутатин.
— А така като за кого си мислите? Зер трябва да си мислите за някого… Не е ли така?
— А бе мислим… то се знае, че мислим… ами какво да ти кажа? И ний сами не знаем… Един доде днес, каже ти: изберете тогова; друг доде, рече: избирайте еди-кого си; трети — други пък сочи… Мислим, та какво да му мислим — разбърковат ни ума.
Очевидно селачето говореше предпазливо.
— Кметът ви в село ли си е?
— В село, аз съм му домощникът.
— Ха, още по-добре. Аз исках да ви видя… Ти ще се върнеш скоро, нали? Е, като се върнеш, да се разговорите с кмета, с попа и с учителя, та да си решите кого да си изберете. Аз ви съветвам като приятел; ти ме познаваш, нали? Да си отваряте хубаво очите и да изберете за ваш депутат човек, дето да пази вашите интереси и да познава нуждите ви, а не да иска чрез депутатството си да печели пари и да си докара по-големи доходи. Вам трябва достоен човек; ето аз отивах нарочно да ви препоръчам за такъв…
Иванов биде принуден да се прекъсне, защото Хрисантов люто го ущипа за лакътя, като разбра, че ще го посочи. Иванов усети предупреждението и продължи:
— …Нарочно да ви препоръчам за кандидат… човек достоен и който да ви направи чест с името си…
— Е, то се знае я, нам трябва достоен човек… — отговори селянинът и погледна с малките си сиви очи на Хрисантова. Види се, догади се, дяволът.
Хрисантов се изчерви и погледна към земята с голямо смиреномудрие.
— Е сега, добър час. Па да помниш какво ти казувам.
— Ех, сбогом — каза селянчето и бутна коня си бързо, без да забележи грациозния поклон, който му правеше Хрисантов с шапката си.
II
Колата пак тръгнаха между зелените ечемици.
— Прекрасни хора са тия селяни — каза Хрисантов, — аз особено ги обичам за тяхното простодушие… Да, с изключение на някои селски попове — прибави той, като си науми за оназнощния американец.
— Прекрасни са, но трябва да се постъпва изкусно с тях и смело. Трябва да им придобиеш най-напред симпатията, трябва да им разправиш какво могат да очакват от тебе и какво ще работиш.
— То се знае, трябва да им се каже. Аз ще им изложа политическите си начала и поведението, което ще държа в камарата, ще им кажа, че ще имам за свота длъжност да браня във всеки случай интересите на страната и да се стремя за постигането народния идеал…
Иванов го пресече насмихнат:
— Късо… но продължавай… С какво още мислиш да се препоръчаш на населението?
— С нищо повече. В това, което казах, се съдържат всичките други задачи на един съвестен депутат. Това е доста, мисля.
Иванов се изсмя яката:
— Ти, братушка, по тоя начин няма да сдобиеш нито пет гласа: никой няма да разбере твоята песен. Хрисантов опули очи.
— Прави, както правят всички практични хора: обещавай, обещавай на населението, но не постигването на политически идеали, не защита на интересите на страната и на либералните й учреждения — това са работи, които нито се ядат, нито се пият — а — направа на пътищата му, намалението на данъка му, изпъждането на вякой ненавистен нему чиновник; обещавай помощ за училищата му и спечелване на съдбата му, ако я има в съдилището. Тия са най-чувствителните струни и върху тях трябва да биеш, ако искаш сигурно да влезеш в „хамама“. Ти можеш да не изпълниш ни едно обещание, но доста е, че си ги дал. Това доказва на селянина, че ти си влезнал в положението му и се интересуваш за него. После от случая зависи да поизмениш малко темата. Ти разбираш? Например, ако искаш да подействуваш въз някое чиновниче, кажи му само, че ще изработиш повишението му; говориш ли с попа — обещай му, че ще му заемеш сумата или ще го гарантираш поне за нея, с която да изплати дълга си за нивите, що купил лани; говориш ли с кмета, изругай хубаво ланския кмет и кажи, че ти се жертвуваш за народа, и всичко, каквото щеш; намериш ли някой учител, който не трепери от инспектора си и не съчувствува на противната нам партия, то му изкарай вестник „Съединение“ и му разправи поверително, че ако изберат тебе за депутат, то съединението на Източна Румелия с България ще се осъществи в двайсет и четири часа, а ако се случат там и селяни, притури, че и данък твърде нищожен ще се плаща тогава: едната четвърт от сегашния; в тоя случай можеш отвори речника си и да насолиш противника. В смесените села на турците пък заявявай, че ако гласуват за тебе, ти ще издействуваш пред правителството да направи от тях префекти и капитани и че твоят противник кандидат има намерение да построи в селото им, в тяхната махала, една голяма черква, за която е заръчал в Московията три големи камбани, за да им блъскат над главите заран и вечер, та да ги принуди да се изселят…