Естествено беше да е така. В съответствие с моите търговски принципи тази машинка наистина беше благородно изобретение, което освобождава хората от една досадна работа.
— Исках да ви попитам, има ли нещо, което все още ви създава някакви неприятности?
— Ами как да ви кажа. Наистина, хубаво е, дето вече не чета рекламните писма, но в последно време много търговци почнаха да идват и да ми предлагат стоки. Ето това ме безпокои. Това ми пречи да се отдавам напълно на мислите си — довери ми се тя с изражение, което беше смесица от съжаление и тъга.
На нея и наум не й минаваше, че и аз съм продавач. Ето защо не можех да не дойда втори път.
— Да, сигурно е неприятно! Човек понякога губи контрол над себе си, когато му дойдат в къщата да му предлагат разни стоки. Особено на хора като вас, с хубави жилища. Навярно е много трудно да се справяте с тези нахалници. Мисля, че ви разбирам много добре.
— Не знаете ли какво може да се направи?
— Разбира се, мога да ви помогна — казах аз уверено, защото днес бях дошъл именно за да уредя една такава продажба, — само че обичате ли кучета?
— Кучета ли?
— Нашето предприятие се занимава и с отглеждането на кучета, които специално се дресират, за да разпознават продавачите. Кучетата усещат, че продавачите искат да продадат нещо на всяка цена, и започват да лаят, с което ги отпъждат. Но ако посетителят не е продавач, разбира се, не лаят. Нещо повече, те го посрещат приветливо, радостно въртят опашка.
— Тия кучета сигурно са много мили — каза жената. Сигурно беше много измъчена от посещенията на търговците. Аз веднага извадих от чантата си каталог със снимки на кучета.
— Ето по този каталог можете да си изберете порода куче, което да ви харесва. Странно е, че човек трябва да прибягва до помощта на тези верни и мили животни, за да си осигури един спокоен човешки живот, в който ще има възможността се отдава на мислите си…
И тази сделка приключи. Не мина много време и аз за трети път посетих същата къща. Кучето, макар че беше пред входа, естествено, не се разлая.
— Как живеете сега, откакто имате и куче?
— Ами добре, прогонва с лая си нахалните продавачи, весело посреща гостите, изобщо всичко е много добре. Само че…
Трудно ми беше да разбера със сигурност, но ми се струваше, че има някакви нови проблеми.
— Безпокои ли ви нещо? — попитах невинно аз.
— Има и такива продавачи, които въпреки лая на кучето се приближават към входната врата. Вярно е, че са много досадни, но като видя съдраните им от кучето панталони, става ми жал за хората, и не мога да им откажа…
— Продавачите днес са много настойчиви. За да нарушат спокойствието на човека, са готови да пожертвуват и панталона си. И тъй като вие сте с меко сърце, обхваната сте от хуманни чувства, неудобно ви е да ги отпращате. Всичко ми е ясно.
Като чу това, жената се усмихна добродушно и помоли:
— Нещо не можете ли да направите? Още една услуга?
Аз, естествено, за това и бях дошъл.
— Ще се опитам. Ако беше вашият съпруг, сигурно щеше да размаха тоягата, но вие сте с добро сърце. Мога да ви предложа нещо, с което ще можете да разпознавате кога идва някой нахален продавач. Това е един нов модел звънец.
— Звънец ли? — попита внимателно жената.
— Като чуе вашия мек глас и види добродушното изражение на лицето ви, продавачът ще бъде много настоятелен и вие няма да можете да се противопоставите на неговото нахалство. Всяко посещение на продавач ще завършва с покупка. От това може да ви предпази този звънец. В него е вграден малък детектор на лъжата и щом като някой натисне бутона на звънеца, устройството проверява дали това не е продавач. Но ако идват гости, звънецът звъни по съвсем друг начин.
— И в такъв случай аз мога да отварям вратата само когато ми идват гости, така ли?
— Ако някой продължава упорито да звъни, от това резервоарче започва да пръска вода.
— Колко интересно! Можете ли да ми инсталирате един такъв звънец? — попита тя с усмивка.
— Разбира се. Така ще можете напълно да се отървете от продавачите. Нищо повече няма да може да ви безпокои и без да се налага да променяте добродушния си характер, ще можете да се отдавате в тишината на мислите си. Това бързо ще се отрази и на успеха на вашия съпруг във фирмата, а и аз бих се радвал…
И така, в тази къща продадох пълен комплект от производството на фирмата. За мене това беше радостно събитие. Аз си получих процентите от продажбите, а в този дом настъпи спокойствие, за да може човек да се потопи в мислите си. Но какви щяха да бъдат тези мисли, аз самият нямах никакво понятие.
Беше естествено при такава благородна и добре платена работа да се гордея и да обичам професията си. През почивните си дни, както днес например, можех да се изтягам на мекия диван в луксозно мебелираната си стая, да се опивам от аромата на хубавия коняк и спокойно да си почивам.