— А с какво се занимаваше брат й? Къде живееше?
— Живееше в Москва. Работеше като водопроводчик или пък огняр… с една дума, някаква черна работа в областта на жилищното обслужване. Или портиер… Не си спомням точно. Имаше служебно жилище, стаичка в сутерена на сградата, която обслужваше.
— Вие знаехте ли, че той е насилвал и убивал деца?
Ето на, и до това се стигна. Толкова години минаха… Как са научили? Как са се докопали? Впрочем има ли значение? Сега вече е все едно.
— Да, Лена ми каза. Тя знаеше отдавна, почти от самото начало.
— А че вместо брат си, е наклеветила пред милицията Олег Личко — и това ли знаехте?
— За да спаси Миша… Вие трябва да разберете. Та това е брат, роден брат. Направи това, за да го спаси.
— Разбирам — тихо отговаря посетителят и Ситников внезапно се сеща, че не знае как се казва той. Не знае и се учудва на собственото си безразличие. Е, какво като не знае. Има ли значение? И бездруго още няколко дни — и край с него. — А после вече вие сте направили всичко, за да спасите първо нея, а след това и себе си, нали така? — продължава посетителят.
— Не разбирам…
— Когато Личко е бил признат за виновен, Лена отначало се е зарадвала, че брат й е останал встрани, а после се е уплашила, че той отново ще започне да убива и тогава всички ще разберат, че е бил осъден невинен човек, че истинският убиец е още на свобода, и пак ще започнат да го търсят. Нали? А когато в края на краищата го намерят и всичко се изясни, ще привлекат нея под отговорност за клевета и лъжливи показания. И тя е трябвало да реши някак този проблем. Вие ли й помагахте?
— За какво?
— Да реши проблема.
— Не разбирам…
— Лена сама ли блъсна брат си от покрива? Или заедно с вас?
— Сама…
Бяха заедно. Но защо беше нужно да говори за това сега?
— Едва ли — замислено проговаря гостенинът. — Едва ли. Най-вероятно вие сте били с нея. Инак за какво ви е било после да я убивате? Вие сте били съучастник в убийството на Михаил Шляхтин. Лена е подмамила брат си под някакъв претекст на стълбищната площадка на най-горния етаж на многоетажния блок, а там вече сте чакали вие. Много сте обичали Лена и сте й помогнали, но след известно време сте се разтревожили. Лена е била сложно същество, потайно, никога не знаеш какво всъщност мисли, искала е да се уреди в този живот максимално комфортно и да вземе всичко, каквото може, така че е била готова на какво ли не за това. Ами ако й хрумне да ви шантажира? А вие е трябвало да градите кариерата си. Не сте можели да я оставите жива, нали, Вячеслав Антонович?
От къде той знае всичко това? Как се е разкрило? Впрочем сега няма значение, защото скоро, вече съвсем скоро…
— Имате ли огледало? — пита Ситников.
— Не. Трябва ли ви?
— Донесете ми. Там, в коридора, седи снаха ми, поискайте от нея.
Посетителят излиза и след известно време се връща и подава на Ситников овално огледалце със сребърна рамка и гравирана дръжка. Негов подарък за Олеся. Вячеслав Антонович гледа отражението си. Черни кръгове под очите, заострен нос, пепеляво лице, на което отвратително стърчи наболата брада. Освен отражението, той вижда и ръката си, хванала огледалото. Китката е изтъняла, костите изпъкват. Точно така изглеждаше Олга, жена му, два дни преди смъртта си. Значи лекарите не са сбъркали и не са настъпили никакви подобрения на състоянието му. Това е краят.
… Онова, което той изпитваше към Лена Шляхтина, не можеше да се нарече с обичайната и разбираема дума „любов“. Слава Ситников боледуваше от нея. Това беше някакво натрапчиво чувство, напомнящо кошмар, което той не можеше да управлява и от което се срамуваше. Срамуваше се, още повече че разбираше: тя не го обича. Запозна я с приятеля си Льова Аргунов, с когото по-рано бяха съученици, запозна я просто защото родителите на Льовка в онези години живееха и работеха в градчето на учените Дубна, в Подмосковието, прибираха се не по-често от веднъж месечно и Льовка царуваше сам в разкошния двустаен апартамент, където беше толкова удобно да се водят момичета. Първия път Слава заведе Лена там, като имаше предвид обичайния сценарий: те интелигентно пият чай тримата, после Льовка се сепва, че трябва спешно да завърши глава (абзац, описание на формула), отива в своята стая и ги моли да не му пречат, а Ситников остава насаме с момичето. Бяха играли по този сценарий неведнъж, всичко мина, както обикновено, но… Лена се запозна с Аргунов и се влюби в него. Това не се разбра веднага, Лена дълго време се държа, както е редно за любовница, без с нищо да издава интереса си към другия. Минаха няколко месеца, преди тя да каже: