— Слава, трябва да решим нещо.
— Какво да решим? — не разбра веднага Ситников.
— Ти си женен, имаш малко дете. С теб нямаме бъдеще. Аз трябва да помисля за себе си. Това не означава, че смятам да те зарежа, не, ще продължим да бъдем заедно. Но ми е нужен съпруг.
— И от къде ще ти го взема аз? — отвърна й на шега Слава.
— Ами ето го Льова. Какво му липсва за съпруг? Добро семейство, родителите му — учени, той още малко — и ще стане кандидат на науките, разкошен апартамент, вила, има и кола. Как гледаш на това?
— Защо не? — развесели се Ситников. — Ще бъде екстра. Давай, Ленка, дерзай. А аз ще помогна, ако нещо не върви. Можем да разработим с теб план за съвместни действия по омотаването на Льовка.
Той беше станал неин роб до такава степен, че бе готов дори да сподели тялото й с друг мъж, само и само да не я загуби. Криеше болезнената си любов под маската на циничното лекомислие, страхуваше се, че Лена ще разбере каква власт има над него.
След няколко седмици изведнъж му се обади Аргунов и започна да дърдори нещо несвързано за Лена: че нали, тя му се обяснила в любов, но той смята, че това е просто приятелска шега… Ситников се засмя заедно с него и се подготви Лена да си избере за потенциален съпруг някого другиго. Има ли значение с кого ще уреди живота си, щом наистина само ще го урежда, а няма да търси неземна любов? Но когато видя, че Лена няма намерение да търси другиго и че отказът на Льовка смъртно я е обидил, той разбра, че тя е влюбена. И то в кого? В Льовка Аргунов, този книжен плъх, дето нито лицето му — лице, нито мускулите му — мускули. Не обича него, Слава Ситников, а обича Льова! Това беше ужасен удар за Ситников. Но той с нищо не се издаде.
Обаче затаи злоба срещу Льова. С какво, с какво този пор е по-добър от него? И дори мисълта, че Лена все пак е с него, със Слава, не го утешаваше. Той искаше да я владее, да я притежава изцяло, а не само в леглото, искаше да има над нея власт, по-силна от онази, която тя имаше над него, опитваше се да престане да й бъде роб — и нищо не можеше да направи. Не само не можеше да разкъса оковите, но те натежаваха все повече.
Всичките му надежди се съсредоточиха около брата на Лена. Онова, с което тя се занимаваше, когато вземаше болнични и преставаше да ходи на работа, го караше да потреперва от ужас, примесен с възторг. Нейната жестокост, хладнокръвието, цинизмът и пресметливостта й бяха безпределни. Да позволяваш на един човек безнаказано да убива деца, за да събереш материал за книга, която трябва да стане бестселър! Това е недостъпно за ума на нормален, обикновен човек. И тази недостъпност привличаше Ситников, примамваше го, лишаваше го от воля и самообладание. Колкото по-страшно беше онова, което вършеше Лена, толкова по-силно я обичаше той, толкова по-силно се разболяваше от нея и се страхуваше да не я загуби. Той се превърна в неин довереник за всичко, което бе свързано с брат й, и се утешаваше с илюзията, че свързващата ги обща тайна ще направи техния съюз стабилен и дълготраен. Не можеш, не е възможно да зарежеш човек, който знае за теб такива неща…
Идеята да изиграят Льовка Аргунов беше на Слава. Той отговаряше в Градския комитет на комсомола за органите на милицията, така че нямаше нищо чудно да знае за разхождащ се из Москва маниак. Льова ще се притесни, ще попита приятеля си Слава, а приятелят Слава хубавичко ще го наплаши, след което нежният, трепетен Льовочка, който не може да понася емоционални трудности, ще бъде смазан като жаба в кална локва. С един изстрел — два заека: Лена ще се почувства отмъстена, а Ситников ще се отърве от съперник, защото момиче като Лена просто няма да може да обича повече изгубилия волята си, измъчен и скапан мухльо. Едно е да си млад физик теоретик, почти кандидат на науките, и съвсем друго — жаба в калта. А да подхвърли в апартамента На Льова коланче от детска рокличка беше от лесно по-лесно.
— Кажи му, че съм готова да спя при него, за да не ходи никъде насън — помоли го Лена.
— Ще му кажа — обеща Ситников.
— Ами ако отиде да се консултира при лекар и научи, че така не става? Че лунатиците не са способни да вършат насън толкова сложни осмислени действия?
— Кой ще отиде при лекар? Льовка ли? Какво приказваш! — разсмя се Слава. — За нищо на света! Ха, да не би да не познавам Льовка? Та той е като щраус, крие главата си в пясъка и се преструва, че нищо не се е случило. И после, какво ще обясни на лекаря? Някои хора ми казват, че насън убивам деца, та вие ми кажете — възможно ли е това? Лекарят веднага ще извика едновременно колата на психодиспансера и милицията.