Ситников се усмихва. За миг му става смешно. Колко суетня, какви планове — и за какво? Защо беше нужно? Льовка Аргунов… Смешно. Едва преди смъртта идва прозрението за безсмислието и ненужността на усилията, в които пропиляваш живота си. Разбира се, Льова щеше да се самоубие, той е твърде слаб и страхлив, за да издържи такова нещо. Естествено Ситников не смяташе да остави работата на самотек, щеше да помогне.
Ето например онзи милиционер, който отиде у Льовка, когато него го нямаше вкъщи. Ситников бе научил по свои канали, че в района, където се намираше извънградската къща на Аргунови, е станало убийство, обади се в местния отдел на милицията и без да си каже името, съобщи, че е видял мъж с две кучета да се разхожда из гората по времето, което интересуваше следователя. Може би този мъж е видял убиеца…
Никой не подозираше Льова, отидоха при него като при възможен свидетел, обаче какъв ефект! Поразителен! Още един-два подобни фокуса — и Льовка окончателно щеше да откачи. Още повече че Ситников бе направил всичко необходимо Льова да бъде заподозрян в двете убийства — на Даря Брайко и Юрка Забелин. Вече бяха започнали да го привикват за разпити, а пък ако намереха у него и пистолета, с който бяха застреляни двете жертви, милицията нямаше да го остави на мира до края на живота му. Не, Льова определено нямаше да издържи такъв натиск, щеше да се прекърши. А прекършеше ли се, щеше да започне да разказва за убийствата на деца. Милиционерите щяха да проверят всичко и да изяснят, че нищо такова не е имало, и тогава щяха да отворят пред Льовка прав, широк и съвсем кратък път към лудницата.
Но… днешните времена не са като преди трийсет години, сега имаме гласност, а милиционерската система е паянтова като всички останали, информацията се процежда през всички дупки, излива се като буен поток. А вестникарите винаги са на мястото си, половината от тях имат „източници“ в органите на реда. Ако историята на Льовка попаднеше в пресата, за нея можеше да прочете Истомина. Трябваше на всяка цена да се убеди, че Лена не е разказала на приятелката си за онази мистификация с коланчето от детска рокличка. Защото Истомина беше написала романа „Сестра“, Ситников го бе прочел и бе разбрал: Мая знаеше за брата, Лена й беше казала. Освен самия Ситников, тогава никой нищо не бе разбрал. Ами ако Лена й е говорила и за Льовка? И й е казала и фамилното име на Льовка? И се е изтървала за коланчето?
Ситников не пожали пари и изобретателност, за да изясни това. Получи бележките на Истомина, прочете ги и се успокои. Тя нищо не знаеше. Абсолютно нищо. Ако знаеше, непременно щеше да напише поне две фрази, та нали бе изваяла цял роман от историята с Лена и нейния брат — значи не оставя интересни истории да отиват на вятъра. Непременно щеше да се появи поне един абзац за мистификацията. Но… нищо. Така че Ситников можеше да действа спокойно по разработения план. Той всичко бе премислил.
— Забелин знаеше ли за вашите планове?
— Не, не бяхме се виждали от много години.
— Значи сте го използвали на тъмно? Той не е знаел за кого наема рейдърите?
— Не, не знаеше.
— А снаха ви — Олеся? Тя знаеше ли защо я помолихте да се запознае със Забелин?
— Не. Защо беше нужно да знае? Аз наредих — и тя го направи.
Значи и за това са узнали вече… Пъргави се оказаха. Или Олеся им е казала? Всъщност има ли значение как са научили. Научили са — и толкоз.
— А всъщност защо бе необходимо? Трябвало е Забелин да наеме апартамент за срещи с нея, нали? Вие още от младини сте знаели, че вашият приятел Юрий Забелин никога не води любовниците си вкъщи и не използва за интимни срещи служебния си кабинет, така че сте разчитали той и сега да спази тези правила. Трябвало ви е жилище, където да можете да се срещнете с него ненадейно, така че той на никого да не успее да каже, че е срещнал стария си приятел Слава Ситников. Прав ли съм?
— Да, прав сте. Колко е скучно с вас… Вие знаете всичко, аз знам всичко, така че за какво ни е този разговор? Не възнамерявам да отричам каквото и да било — и бездруго ще умра след няколко дни, така че няма да успеете да ме пратите в затвора. Смятайте, че всичко съм си признал. Какво още искате?
— Разкажете ми как убихте Даря Брайко.
— Уморих се. Трудно ми е да говоря.
— Тогава аз ще ви кажа. Необходимо ви е било да насочите следствието към Аргунов, това е било част от планираната атака срещу него. За убийството на рейдър, организирал изкупуването на акциите на предприятието, има мотив, който сочи, на първо място, към собственика на предприятието, и неприятностите на Аргунов започват. Следва го убийството на Забелин, който е наел рейдърите, а това може да бъде изтълкувано от следствието като второ звено от същата верига. Така натискът върху Аргунов се засилва.