Сега за темата. По причини, твърде сложни да бъдат разкрити в това кратко резюме, аз се страхувам за собствената си безопасност и тази на моето семейство. Въпросната тема присъства във всичките ми творби. Най-ужасното нещо, което мога да си представя, е да загубя близък човек, да изгубя член на моето семейство, да бъда разделен от тези, които обичам. И този кошмар се превърна в реалност. На 27 юни 1987г., моят прекрасен петнайсетгодишен син Матю почина (след шест месеца невероятни болки) от рак на костите. Описах това мъчително изживяване в книга, наречена „Светулки“. Но страхът, че мога да изгубя някой близък, ме беше обсебил много преди неговата смърт и именно този страх е в основата на „Капка след капка“ и повечето ми разкази. Главният герой в „Гласът, който ме преследва“ изгубва всичко, което обича. И то не по своя вина. А защото така му е било писано. Защото понякога съдбата е жестока. Защото, да ми прости Господ, животът често е несправедлив.
Още нещо. Аз бях професор по литература и имах студентка, която ме обвиняваше, че й изпращам телепатични сексуални послания. Тя непрекъснато тормозеше по телефона, заплашваше и преследваше не само мен, но и моето семейство. По-голямата част от „Гласът, който ме преследва“ е написана по действителен случай. Само че за разлика от прототипа си в разказа, истинската студентка все още е жива и доколкото знам, се спотайва някъде наблизо.
Последно. След като напуснах родната си Канада и завърших университета в Пенсилвания, отидох да живея и преподавам в Айова, и обикнах ясното небе и красивата плодородна земя на този щат. Той е екзотичен. Гледайте филма „Поле на мечти“ и ще разберете какво имам предвид. Тогава проумях, че ужасни неща не се случват само в мрачната атмосфера на Ню Ингланд1, позната от творбите на Хоторн, или в зловещите гета на западащите големи градове; те се случват навсякъде, и то посред бял ден. Спомняте ли си как Кари Грант отчаяно тичаше, за да избегне куршумите на „невинния“ пилот на самолет с пестициди във филма на Хичкок „На север от северозапад“? Реших да напиша серия разкази за Средния Запад, Магистрала 80 и за обширната, често ужасяваща пустош между две населени места. Разработих тази идея в „Бурятя“, „За тези и всички мои грехове“ и в още няколко разказа. Хрумна ми, че дори разликата във времевите пояси може да бъде опасна.
Така че, ако човек отчаяно се нуждае от защита (както героят в „Гласът, който ме преследва“ и самият автор), ще реши, че този разказ характеризира най-добре неговото творчество. Моето alter ego2 — професорът от разказа, — жертва живота и душата си за своето семейство. Добър човек. Разбирам го твърде добре. Защото, ако имах възможност, щях с радост да пожертвам моите живот и душа, за да спася сина си.
1
Общо название на 6 американски щата: Мейн, Вермонт, Ню Хампшър, Масачусетс, Род Айлънд и Кънектикът — Б.пр.