— Сиси.
Не се стряска при прозвучаването на гласа ми. Чула е да приближавам през полето. Но не се обръща към мен, а само продължава да трепери. Дори когато я приближавам в гръб и я докосвам по рамото, пак не помръдва. Кожата й е леденостудена на допир.
На плота пред нея лежи отворено сандъче. Не го видях предишния път, когато бяхме тук и обърнахме лабораторията наопаки в издирване на знак, за който се надявахме, че баща ми ни е оставил. Междувременно тук е влизал друг, успял някак да открие това скрито сандъче и очевидно разглеждал съдържащото се вътре.
А то сега е разпиляно върху този плот — стотици листове хартия. Плесенясали и вехти са, на косъм да се разпаднат на прах. В горния край на всеки лист има сребрист символ. Изобразяващ полумесец.
Преглеждам страниците, без да разбирам нищо от формулите, официалните меморандуми, картите, уравненията, диаграмите и кореспонденцията. Използваният език е архаичен и непонятен. От хартията лъха тежка миризма на спарено, трупала се с изминаването на неизброими векове.
— Сиси? Какви са тези документи? Откъде се появи сандъчето?
Тя сочи към ъгъла на лабораторията. Успявам да различа дупка, издълбана в пода. Място, на което дъските са били изкъртени и хвърлени настрана със силата на пет души. Или на един здрачник.
Тя полага длан върху друга купчина листа, лежащи точно пред нея. Това са книжа, свързани с Мисията, административни формуляри, счетоводни глупости. В началото не ми става ясно. Но после тя ги обръща и на гърба на всеки лист се вижда почеркът на баща ми. Прехвърлям няколко страници. И бързо схващам какво чета: превод на античните документи, направен от баща ми. Опитал се е да направи нечетимото ясно. Но всъщност е успял да превърне непонятното в невъобразимо.
Сега вече Сиси се обръща към мен. Искрящата зелена светлина озарява лицето й. Завинаги ще помня израза в очите й, когато се спряха върху мен, как преливаха от покруса, как от всяко око надолу се стичаше по една вадичка сълзи.
— Сега знам истината — шепне ужасена.
Превод на документи, номерирани с 369–384
Извадка от официална кореспонденция между Владетеля и Главнокомандващия учен. Година на кореспонденцията: неизвестна.
От: Главнокомандващия учен
До: Негово Височество Владетеля
Дата: 18 октомври
Тема: Развитие на проекта ХЕПЪР
Ваше Височество,
Проектът Хепър (секретното Проучване за резервни енергийни ресурси) напредва добре. Засега всички предварителни тестове, проведени с трупове на мишки, дават желаните резултати. Инжектирането на ХЕПЪР вирус в мъртвото тяло на мишки направи плътта им ядима храна за живи мишки. Въпросните мъртви мишки бяха консумирани от живите мишки в рамките на очаквания период.
От: Главнокомандващия учен
До: Негово Височество Владетеля
Дата: 5 януари
Тема: Моля, премислете
Ваше Височество,
Налага се да ви моля да преосмислите, Ваше Височество. Както се опитах да подчертая в предишните ми три писма, просто не сме готови да преминем към човешки трупове като обекти за пробите ни.
Ако си спомняте, целта на проекта ХЕПЪР беше да се създаде вирус, който, да го кажем направо, ще преобрази по магически път мъртвите тела в ядима плът. След като катастрофалната суша и последвалият глад в рамките на последното десетилетие убиха повече от половината население, ние от научната общност на драго сърце последвахме заповедта ви да открием алтернативен източник на месо. Този строго секретен проект, иницииран от Ваше Височество, дотук се радва на неописуем успех. Инжектирането на ХЕПЪР вирус в мъртви мишки даде като резултат поглъщането на въпросните трупове от живи мишки в рамките на една нощ.
Въпреки това обаче просто е твърде рано да изпробваме ХЕПЪР вирус върху човешки трупове. Съществуват твърде много неща за ХЕПЪР вируса, които не са ни известни. Дори при прилагането му на миши трупове срещаме някои тревожещи резултати. Миналата седмица, например, след като удвоихме дозата, живите мишки развиха ненаситност по отношение на мъртвите, която граничеше с лудост.